"Елате с мен“, казва Александър Вучич, президентът на Сърбия. „Сега ще видите усмивка на лицето ми!“ От терасата на сградата на президентството в Белград той сочи издигащи се небостъргачи и триумфално заявява: „Като феникс, възкръснал от пепелта!“
Други бивши югославски държави се притесняват, че армията на Сърбия също се издига от пепелта. По време на дребния спор с Косово за регистрационните номера на автомобилите през септември, Сърбия вдигна бойни самолети близо до границата и разположи бронетехника, за да сплаши по-малкия си съсед, пише The Economist в материал, представен без редакторска намеса от агенция Фокус.
Между 2015 и 2021 г. разходите за отбрана на Сърбия скочиха с около 70% до 1,4 милиарда долара годишно. Русия и Беларус са й дали десет самолета МиГ-29. Русия й даде 30 танка и бронетранспортьора и й продаде система за противовъздушна отбрана. Тя закупи китайски бронирани дронове, руски вертолети и френска ракетна система земя-въздух. Този месец министърът на отбраната обяви, че Сърбия води преговори за закупуване на транспортни самолети и хеликоптери от Airbus. Миналия месец дойде новината, че се преговаря с Израел за противотанкови ракети. Турските дронове, които бяха използвани с опустошителен ефект при миналогодишното поражение на арменските сили в Нагорни Карабах от Азербайджан, може да са в списъка за пазаруване. Собствената отбранителна индустрия на Сърбия също произвежда нови системи, а не просто да сглабя въоръжението от югославската епоха.
След югославските войни през 90-те години на миналия век военният капацитет на Сърбия се разпадна. Но през 2014 г. правителството взе решение за превъоръжаване. Намесата на Русия в Украйна показа, че ерата на конвенционалната война в Европа не е приключила; и наводненията в Сърбия през същата година бяха „звън за събуждане“, казва Даниел Сънтър от Balkan Security Network, мозъчен тръст. Те разкриха, че страната почти няма хеликоптери за мисии за търсене и спасяване. През 2015 г. Хърватия, също възстановявайки въоръжените си сили, поиска от Америка да й достави ракети, които, ако бъдат изстреляни срещу Сърбия, могат да достигнат дълбоко в страната.
Съвременната държава се нуждае от модерна армия, казва Вучич. Сърбия харчи повече в абсолютно изражение от преди, но разходите за отбрана като дял от БВП се движат около 2% от 2005 г. В сравнение с България, Унгария или Румъния, това са „фъстъци“, казва Вучич. Но сърбите не са били във война с България, Унгария или Румъния през 90-те години. Те бяха във война със съседи, които сега имат по-малки военни бюджети. Сърбия изпреварва Албания, Босна, Черна гора, Косово и Северна Македония, взети заедно. Тя също така изпреварва Хърватия, която купува френски самолети, за да възстанови почти несъществуващия си въздушен капацитет.
Ако Сърбия просто модернизира въоръжените си сили, никой няма да има нищо против. Контекстът е този, който задейства алармите. Босна отново е в политически сътресения и Милорад Додик, лидерът на босненските сърби, предположи на 14 октомври, че ако неговата част от Босна се отцепи и последва насилие, Русия ще се намеси, за да я защити. Контролираните от правителството таблоиди на Сърбия непрекъснато тръбят, че войната с косовските албанци или хърватите е неизбежна. През октомври, след сблъсък между косовските сърби и косовската полиция, сръбските таблоиди с въображение свързаха присъствието на британските части „Гурка“ с насилието.
В същото време националистите, включително министърът на вътрешните работи на Сърбия, говорят за създаването на „сръбски свят“, за който мнозина в Косово, Черна гора и Босна се опасяват, че е код за старата Велика Сърбия, която може да ги погълне. Вучич отхвърля това като „пропаганда“. Той казва, че всички съседи знаят, че превъоръжаването „не е против тях“.
Вук Вукшанович, изследовател от Белградския център за политика за сигурност, казва, че истинското значение на превъоръжаването на страната е по-скоро политическо, отколкото военно. Ефектните оръжейни сделки впечатляват поддръжниците на Вучич, които са склонни да се възхищават на въоръжените сили.
Но Сърбия на практика е заобиколена от НАТО. С голям съюз, който защитава малките си съседи, е малко вероятно Сърбия да изпрати войниците си в действие в обозримо бъдеще. Всъщност Сърбия има отлични (макар и дискретни) отношения с НАТО, а Америка обучава сръбски войски. Да имаш силна армия означава, че големите сили се отнасят към теб с уважение, казва г-н Вукшанович. И ако, „не дай боже“, регионалното статукво се разпадне, тогава „ако имаме капацитета да нанесем щети на нашите хипотетични опоненти, те може би ще бъдат по-сговорчиви с нас на масата за преговори“.
