Сърбия и страните от Балканите плащат последствията от спирането на „Южен поток“

Сърбия и страните от Балканския регион са принудени да плащат за провала на проекта за газопровода „Южен поток“, на който разчитаха много, заяви първият вицепремиер и министър на външните работи на Сърбия Ивица Дачич. Той каза това на форума за енергийна сигурност на територията на Евразия, който се провежда в Белград.

Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си

Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)

„По много причини и на първо място някои политически въпроси, Сърбия, за съжаление не можа, както планираше, да осъществи приоритетите си за снабдяване с газ през „Южен поток“. За нас това бе най-добрата опция, която не носеше вреда на никого, тъй като решавахме въпроса за строителството на газова инфраструктура, транзитни такси и това решение бе в интерес за региона и ЕС“, цитира изказването на Дачич Министерство на външните работи на страната, предава РИА Новости.

„За съжаление, въпреки че ЕС ни уверяваше в осъществяването и съгласуването на този проект, той и досега не е реализиран. От друга страна, реалността се заключава в това, че „Северен поток“ може да бъде изключен от Трети енергиен пакет, а „Южен поток“ - не. За това трябваше да платят Сърбия и други страни от региона, които разчитаха на него“, отбелязва министъра.

През февруари президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че управляващите планират да продължат покупката на руски газ, включително и през строящият се газопровод „Турски поток“. По думите му обсъжда се вариант газа да преминава през интерконектора България-Сърбия, който се планира да бъде пуснат в експлоатация през 2020 г.

Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали

Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония

Проектът за газопровода „Турски поток“ предвижда изграждането по дъното на Черно море на две тръби с капацитет от 15,75 млрд. куб м всяка, като първата е предназначена за потребителите от Турция, а втората – за страните от Югоизточна Европа.

Междувременно в материалите за посещението на руския президент Владимир Путин в Истанбул за четиристранната среща на високо ниво по въпросите за Сирия се посочва, че пускането в експлоатация на газопровода „Турски поток“ е планирано за края на 2019 г.