И през тази година Гърция беше във фокуса на медиите по света. Правителството на харизматичния Алексис Ципрас дойде на власт и поведе война на нерви с кредиторите. Европа тръпнеше в очакване ще има ли Grexit (излизане на Гърция от еврозоната) и ще се срине ли валутният блок впоследствие. Месеците на икономически и политически трусове, както и бежанската криза, поставиха южната ни съседка пред сериозни изпитания, с които тя се справи по противоречив начин.
След като в края на 2014 г. гръцките депутати на три пъти не успяха да изберат нов президент, министър-председателят Андонис Самарас се примири с неизбежното и обяви предсрочни избори. Неговата партия „Нова демокрация“ обаче отстъпваше чувствително пред „Сириза“ още в социологическите проучвания. По време на кампанията лидерът на лявото движение Алексис Ципрас обеща, че ако спечели, няма да вади Гърция от еврозоната, но ще настоява за преразглеждане на споразуменията за заемите на страната, както и че гърците ще могат най-сетне да „отпуснат коланите“.
Очаквано, в края на януари „Сириза“ спечели предсрочните избори с близо 39% от вота, а Ципрас стана най-младият премиер в историята на южната ни съседка. Пазарите реагираха мигновено и непосредствено след победата еврото падна до своето 11-годишно дъно.
С това започна продължилото месеци наред надиграване между правителството на Ципрас и тройката кредитори (Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския съюз). Германският канцлер Ангела Меркел и ЕЦБ попариха надеждите на гърците за отписване на дълга. Новото гръцко правителство обаче продължаваше да е решено да не спазва плана за финансови икономии, а с нетрадиционния си подход финансовият министър Янис Варуфакис трупаше популярност. Той беше запомнен с арогантното си поведение, но и с яростно отстояване на позициите си, с неглиже стила си и с някои култови изказвания. Напрежението предизвика надигане на първите гласове срещу Ципрас, който от своя страна обяви, че за 6 месеца ще преобрази Гърция.
Само че не го направи. През февруари страната официално поиска удължаване на спасителната програма от еврозоната, като Ципрас направи завой от първоначалните си обещания и се съгласи на мониторинг от страна на кредиторите. Те пък се съгласиха да удължат програмата с четири месеца. При преговорите Гърция постигна и една важна победа - отмяна на мерките по съкращаване на пенсиите и увеличаване на данъците в рамките на споразумението за продължаване на финансовата помощ от ЕС.
Междувременно, за да имат в Брюксел за какво още да се тревожат, отношенията между Русия и Гърция се затопляха прогресивно. Това обаче не носеше успокоение на гръцкия народ, който масово теглеше парите си от банките. През април страната представи коригиран списък с реформи, свързани с повишаване на ДДС, борба с укриването на данъци, приватизация на държавната собственост. Целта на документа бе отключване на краткосрочно финансиране, което да позволи на правителството да покрие някои от финансовите си задължения.
По това време се породи и напрежение между България и Гърция, а причината беше въведеният от гръцка страна 26-процентов данък за сделки и транзакции с източник България. Страната ни дори сезира ЕК за налога, а Гърция го отхвърли чак през август.
Пролетта беше белязана от повишен натиск от страна на кредиторите, обвинения срещу Варуфакис в нарцисизъм и първи прогнози за скорошни избори. В края на април гръцкото правителство предложи най-значителните отстъпки дотогава в преговорите с Тройката. МВФ обаче обяви пакета от мерки за „неприемлив“. Преговорите се водеха продължително и топката се прехвърляше от едното поле в другото - Гърция не приемаше кредиторските предложения, а председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер се тюхкаше, че Ципрас изопачава офертите.
През юни еврозоната за първи път обсъди възможността Гърция да напусне валутния блок. Опасността от този сценарий най-сетне доведе до споразумение по бюджетните цели. Отстъпките на гръцкото правителство при преговорите обаче предизвикаха разкол в управляващата коалиция на радикалната левица – част от депутатите заявиха, че няма да гласуват в подкрепа на новия меморандум. В този ключов момент премиерът Ципрас реши да прехвърли отговорността на народа и обяви референдум за предложенията на кредиторите. Ден по-късно бе съобщено, че банките и фондовата борса в Гърция ще бъдат затворени. Това предизвика притеснения и в България, но от БНБ увериха, че няма опасност за стабилността на банковата ни система.
В началото на юли Ципрас представи исканията си за преструктуриране на дълга - 30% намаляване на задълженията и 20 години гратисен период. Гърците го подкрепиха и гласуваха с „Не“ на референдума за кредиторските предложения. Часове след като резултатите станаха ясни, Варуфакис подаде оставка с мотива, че отсъствието му от преговорната маса ще бъде в полза на Гърция, тъй като си е навлякъл гнева на членове на Еврогрупата и партньори. Постът му бе поет от Евклидис Цакалотос.
Ситуацията все повече изнервяше Брюксел. Юнкер обяви, че вече се разработва план при евентуален Grexit, а Меркел остана непреклонна, че опрощаване на дълга няма да има. Поставен в безизходица, Ципрас направи нови предложения за реформи, които бяха приети по-благосклонно от кредиторите, и ги защити, въпреки че бяха в разрез с предизборните обещания на „Сириза“. След 17 часа на преговори, сутринта на 13 юли лидерите на еврозоната се съгласиха да започнат незабавно преговори за нова спасителна програма за Гърция по Европейския стабилизационен механизъм (ESM). Подкрепата беше дадена при строги условия за реформи.
Съпартийците на Ципрас не останаха доволни от „клякането“. Още в средата на юли се заговори, че той ще трябва да подаде оставка заради бунта в собствената си партия. Първият му ход обаче беше да направи драстични промени в кабинета, като смени 10 от министрите.
На 20 юли гръцките банки отново отвориха врати. Потвърдено беше, че рекапитализацията им трябва да се извърши до края на годината. Възможността за Grexit спря да се обсъжда, за сметка на това параметрите на третия спасителен пакет се дискутираха активно. В началото на август фондовата борса също заработи отново, макар и с 23% спад.
Няколко дни по-късно Гърция и кредиторите постигнаха споразумение за първичните бюджетни показатели за периода 2015 - 2018 г. В страната обаче назряваха други проблеми, породени от увеличаващия се главоломно брой бежанци. След поредни ожесточени дебати гръцките депутати (а ден по-късно и финансовите министри на страните от еврозоната) все пак одобриха третата спасителна програма. Тя е на стойност 85 млрд. евро и предвижда изплащане на новия кредит за 32,5 години.
Предсрочните избори вече изглеждаха наложителни за изграждането на политическа стабилност. На 20 август се случи това, което всички очакваха - Алексис Ципрас подаде оставка. Слуховете за неговата политическа смърт обаче бяха силно преувеличени. Целта му бе абсолютно мнозинство след предсрочния вот. Месец по-късно изборите наистина бяха спечелени от „Сириза“, но с малка преднина пред втората партия - консервативната „Нова демокрация“. Затова и се наложи формирането на коалиционно правителство. Ципрас за пореден път обеща стабилност, а народът остана с надеждата, че поне този път говори сериозно.
В началото на октомври Европейският парламент взе изключително изгодно решение за Гърция - страната да получи „допълнително предварително финансиране“ по определени еврофондове за новия програмен период (2014 – 2020), както и да се премахне националното съфинансиране по някои европроекти. Само няколко дни по-късно бе обявено бе, че спасяването на гръцките банки няма да бъде правено с депозитите на гръцки граждани, въпреки че точно така подходи ЕЦБ по време на банковата криза в Кипър.
За гърците обаче това не бяха особени поводи за радост на фона на повишаването на данъците и подготвяната пенсионна реформа. Първата общонационална стачка срещу новото правителство на Ципрас се проведе на 13 ноември. Така хората изразиха възмущението си, че правителството не само преглътна мерките за икономии, но дори се превърна в техен горещ защитник. В края на ноември Гърция вече бе прокарала всички реформи от първия пакет мерки, договорени с кредиторите, което подготви почвата за отпускане на нов транш. Но протестите срещу кабинета продължиха и през следващия месец.
Сериозен проблем за Ципрас в момента обаче са не те, а бежанците по гръцките острови, които по данни на ООН надхвърлят половин милион. Натискът за адекватен контрол е голям, особено след като се оказа, че част от джихадистите, участвали в атентатите в Париж, са минали през Гърция като бежанци. Усилията на Гърция за справяне със ситуацията на този етап изглеждат недостатъчни. Въпреки това гръцкият премиер успя да удържи засега нещата и изглежда, че е стъпил на здрава почва, за да реализира в дългосрочен план намеренията си.
А мнозинството на Ципрас изглежда все по-слабо с наближаващото гласуване на пенсионната реформа. Именно тя ще тества решителността на премира да наложи болезнени мерки, за да удовлетвори изискванията на международните кредитори. Ще устои ли на народното недоволство Ципрас? 2016-а ще покаже.
