Балканският маршрут е напълно затворен, по тази причина мигрантите ще се опитат да проникнат в Европа през България и Албания.
Политическата раздробеност ще продължи да бъде доминиращата тенденция в Европа през второто тримесечие на 2016 г. Времето се затопля, мигрантският поток от Близкия изток за Гърция няма да отслабне и все повече мигранти ще се опитат да се доберат до Италия.
Европейската комисия и германското правителство ще се опитат да запазят Шенгенското споразумение, разрешаващо свободното предвижване между държавите, но превърналият се в норма граничен контрол в някои европейски страни ще бъде запазен, особено след терористичните атентати в Брюксел.
Миграционната криза
Със затоплянето на времето пресичането на Егейско море ще стане по-лесно, заради което мигрантите от Близкия изток ще продължат с опитите си да се доберат до бреговете на Гърция, въпреки постигнатото неотдавна споразумение между ЕС и Турция за намаляването на миграционните потоци. От своя страна, страните от ЕС ще започнат да се туткат, когато настъпи времето да преселват бежанците на своя земя.
Едностранните действия, такива като издигането на огради, пограничният контрол и квотите за предоставяне на убежище, ще продължат. Тъй като главният балкански маршрут е напълно затворен, някои мигранти ще се опитат за проникнат на север в Европа по резервните маршрути – през Албания и България. Но ако тези страни се сблъскат с мигрантски наплив, те ще ожесточат контрола по границите си с Гърция.
Все по-голям брой мигранти ще се насочат към Италия. Част от търсещите убежище, които са проникнали в Европа през Албания, ще се опитат да пресекат Адриатическо море, за да влязат в Апенините. С подобряване на времето в Средиземноморието ще се активизира маршрута, свързващ Северна Африка и Южна Италия.
В отговор Рим ще подкрепи усилията на Брюксел, призоваващ ЕС към колективни действия в отговор на кризата, за да се защити Шенгенското споразумение и да се подкрепят плановете за усилване на европейското присъствие в Средиземно море. Междувременно някои съседи на Италия могат да решат да затворят своите граници, за да предотвратят предвижването на мигрантите на север.
За да спре мигрантския наплив, Европейският съюз ще представи планове по създаването на европейска гранична служба и брегова охрана, за да координира действията на граничните служби на отделните държави.
Страните от ЕС, които са по неговите външни граници, като Италия, Гърция, Полша и Унгария подкрепят тази идея, но ще се противопоставят на предложенията на Еврокомисията да даде на Брюксел пълномощия да изпраща сили на тази агенция в една или друга страна без нейното съгласие. В предстоящото тримесечие подобни гранични сили няма да бъдат създадени.
През второто тримесечие ще продължат дебатите за бъдещето на Шенгенската зона. Страните, намиращи се по балканския миграционен маршрут, ще поискат Гърция да бъде извадена от Шенген, както и ще настояват за запазването на граничния контрол.
Но Германия и Италия ще подкрепят Гърция, в резултат на което Атина ще остане член на зоната за свободно движение. Но и в този случай Евросъюза, където са пресни спомените за брюкселските атентати, ще се съгласи с удължаването на граничния контрол на уязвимите участъци от мигрантския маршрут.
Миграционната криза ще има политически последици в Германия. Позициите на канцлера Ангела Меркел няма да бъдат заложени на кон, но слабите резултати на нейната консервативна партия на мартенските регионални избори и успехите на антимигрантската партия „Алтернатива за Германия“ ще породят разногласия вътре в правителството. Меркел и занапред ще търси общоевропейски пътища за излизане от миграционната криза, но няма да ги намери. Ще се получи така, че тя ще се осланя на малкото останали държави /а те ще станат още по-малко/, които продължават да подкрепят нейния план за преселването на мигранти в Турция.
Анализ-прогноза на агенция „Стратфор“ за развитието на миграционната криза в ЕС през второто тримесечие на 2016 г.
