Сръбската църква официално ще се нарича Сръбска православна църква – Печка патриаршия. Град Печ обаче вече не е в границите на Сърбия, а на населеното с албанци Косово.
Променя се и процедурата за избор на патриарх. Той ще се избира с тайно гласуване с две трети мнозинство на владиците.
Експерти обаче са категорични, че с този ход се посяга и към българското духовно и културно наследство.
Историята на Печката патриаршия е неразривно свързана с историята не само на Сърбия, но и на България още от самото си създаване. Сред нейните патриарси, особено през османския период /16-17 век/, има много българи.
Печката патриаршия е създадена през 1346 г. от цар Стефан Душан с помощта на българския цар Иван Александър и Търновската патриаршия. Тя е създадена въз основа на съществувалата от 1219 г. сръбска архиепископия, която на свой ред произлиза от рашката епархия на Охридската българска архиепископия.
Печките патриарси се титулуват „Отца и оучителя Сръблем и Блъгаром“, защото под църковната юрисдикция на тази патриаршия, освен целокупните сръбски земи, влизат и западни български земи – Поморавието, Шоплука, а в определени периоди дори и българската светиня – Рилския манастир.
В българската историография е прието с понятието Печка патриаршия да се обозначава периода 1557-1766 г. от съществуването на тази православна славянска църква, който пък от великосръбската доктрина се приема като част от историята на Сръбската православна църква. След падането на балканските народи под турско робство тази южнославянска църква е възстановена по инициативи на Мехмед паша Соколович, ислямизиран сърбин от Херцеговина, предаде БГНЕС.
Печката патриаршия изиграва важна роля за историята на българи и сърби, за воденето на независим духовен живот от Цариградската вселенска патриаршия, за запазването на българската и сръбската християнска и национална идентичност.
