Има дълъг списък с разочарования от Европейския съюз(ЕС): от Лисабонската декларация през 1992 г., от гръцката блокада за НАТО в Букурещ през 2008 г. и от позицията на Франция на последния Съвет на ЕС. Това заяви президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в интервю за сръбската РТС, предва БГНЕС.
Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си
Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)
„Френският президент Еманюел Макрон спомена няколко категории, освен разширяването и на два пъти обяви региона за съседен. Ние не сме съседи на ЕС – съседи са държавите от Източното партньорство, Молдова и страните от Централна Азия и Северна Африка. Ние преговаряме за членство”, категоричен е Пендаровски.
Той сподели, че по време на една от срещите в Брюксел неофициално е било заявено, че високопоставени европейски кръгове обмислят алтернатива за членство, наречена европейска икономическа зона. Това е форма на разширен европейски пазар, но не и членство в политическите структури, поясни държавният глава.
Според Пендаровски, целта за провеждане на среща на върха на държавите от Западните Балкани и ЕС е да бъде отхвърлена алтернативата на евроинтеграцията.
Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали
Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония
Той сподели идеята засегнатите от решението на Съвета на ЕС да подпишат декларация, в която да бъде посочено, че няма да се задоволят с членство в „някаква европейска икономическа зона”.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-голямата база на НАТО в Европа ще е съвсем близо до България
Относно връзката между прилагането на Преспанския договор и началото на преговорите за членство в ЕС, Пендаровски уточни, че в спогодбата е записано, че ще се върви „глава по глава”, например, екология, права на човека. Преговорите с Брюксел трябва да се водят с новото име на държавата.
„Знам, че някои националисти твърдят, че това не е валидно, защото нямаме дата и трябвало да се върнем назад. Те, обаче, забравят, че благодарение на смяната на името, ще станем членове на НАТО, така че не е било напразно”, заяви Пендаровски.
За двустранните отношения със Сърбия, президентът подчертава, че те са били проекция на вътрешната криза в страната. През последните две години има интензивен диалог, част от който е и подготвяното за 22 ноември официално посещение на Пендаровски в Белград.
Още: Мистерия: Четири държави на Балканите останаха без ток
Още: Опасни жеги: В Турция термометрите показаха 52 градуса
Относно решаването на косовския въпрос македонският държавен глава изтъкна, че е против промяната на граници.
Той повтори виждането си, решаването му не трябва да предизвика отварянето на още два или три други въпроса в региона и да се предизвика ефектът на доминото. Дори да се стигне до промяна на границите, международният фактор трябва да гарантира, че решението между Белград и Прищина ще засегне само тях.
„Смятам, че ще бъде катастрофално, ако границите в бивша Югославия или Югоизточна Европа започнат да се сменят. Искаме гаранции, че това няма да засегне и нашата териториална цялост”, подчерта Стево Пендаровски.
