Те са най-известните магнати в Гърция, почитани и също толкова мразени заради богатството им и здравите им политически връзки. Докато обикновените гърци ги наричат престъпници и сводници, икономистите ги наричат олигарси заради хватката им върху бизнеса в страната. Както и да са описвани, тяхната роля в гръцката политика и общество се гледа под лупа преди изборите по-късно този месец.
Крайнолявата партия Сириза, която е сочена за фаворит на предсрочните парламентарни избори на 25 януари, обяви война на олигарсите. Представител на партията заяви миналата седмица, че Сириза ще спре практиката правителството да раздава безплатни телевизионни лицензи на своите политически приятели и ще преразгледа спорните приватизационни сделки. „Справянето с хватката на олигарсите върху икономиката ще бъде приоритет”, каза той.
Такива коментари вече бележат промяна в Гърция, където влиянието на олигарсите се чувства отдавна, но рядко бива дискутирано, или поне публично.
„Истинският враг на пазарната конкуренция в Гърция е олигархията, но тази тема е табу – политиците не я обсъждат, а медиите не пишат за нея”, каза Аристидес Хацис, професор по право и икономика в Атинския университет. Причината е, че в много случаи гръцките частни телевизии и влиятелните новинарски сайтове и всекидневници са контролирани от олигарси с влияние в издателския бизнес.
Засега нито един представител на олигархичната общност не е фалирал заради 7-годишната икономическа криза, въпреки че според някои анализатори техните медии имат необслужвани кредити в размер на 2 милиарда евро от местни банки, приходите им от реклама са спаднали, а помощите от държавно контролирани компании са се стопили. Освен това, те изглеждат отслабени от тежката рецесия и данъчните правила, наложени от международните кредитори. „Те все още имат власт, но тяхната дейност все пак е засегната от скорошните усилия да се спре укриването на доходи”, казва Хацис.
Политическото влияние на олигарсите ще пострада и когато новите закони, изискващи партиите да имат одитирани сметки, влязат в сила. Икономист от Атина, който иска анонимност, смята, че в бъдеще ще бъде много трудно на тези, които финансират политици, да вписват тези разходи в платежните ведомости.
В Гърция има дълга традиция бизнесът да разчита на политическите си контакти при сключването на сделки и политиците да търсят финансиране от бизнеса, за да увеличат шанса си за победа на изборите. По този повод Хацис казва, че Гърция е „малка страна, в която доверието липсва, а законите не са добре прилагани”.
Настоящото поколение олигарси, които отдавна са преминали възрастта за пенсиониране, постепенно предават всекидневните си дейности на по-младите членове на семейството, докато в същото време запазват властта си над политиците чрез финансиране на предизборните кампании и давайки им достъп до телевизионния ефир.
Костас Бакурис, началник на гръцкия отдел на „Трансперънси интернешънъл”, смята, че както винаги олигарсите ще се опитат да се адаптират към променящите се обстоятелства. „Те продължават да упражняват влияние, но заемат изчаквателна позиция с оглед на бъдещото политическо развитие. Според мен много от тях вече са се опитали да установят контакт със Сириза, но не е ясно с какъв резултат”, казва Бакурис.
The Financial Times
