Премиерът на Косово Албин Курти обвини за насилието в северната част на страната "фашистки тълпи", контролирани от правителството на съседна Сърбия и заяви, че е отхвърлил искането на САЩ за преместване на наскоро назначените кметове от официалните им офиси в конфликтните зони.
Повече от 30 войници от мироопазващите сили на НАТО бяха ранени при сблъсъците вчера, което накара Алианса да обяви, че ще изпрати още 700 войници в страната. Президентът на Сърбия Александър Вучич постави армията на страната си в най-висока степен на бойна готовност.
Мироопазващата мисия на НАТО - КФОР, заяви, че италианските и унгарските миротворци са били подложени на "непровокирани нападения и са получили травматични рани със счупвания и изгаряния вследствие на експлозия на запалителни устройства".
"Имахме голям късмет, че нямаше човешки жертви", заяви косовският министър-председател Албин Курти по телефона от Прищина за The Guardian, предаде БГНЕС. Той добави, че "няколко" миротворци на НАТО все още са в болница.
Италианският министър-председател Джорджия Мелони нарече нападенията "неприемливи и безотговорни".
Насилието започна след като кметове от етническата албанска общност встъпиха в длъжност в районите със сръбско мнозинство в Северно Косово след избори през април, които сърбите бойкотираха. Курти обвини Белград, че е организирал бойкота, който доведе до изключително ниска избирателна активност.
Сръбското мнозинство в района никога не е приемало декларацията за независимост на Косово от Сърбия от 2008 г. и смята Белград за своя столица повече от две десетилетия след въстанието на косовските албанци срещу сръбското управление. Етническите албанци съставляват повече от 90% от населението на Косово, но сърбите в северната част отдавна настояват за прилагане на споразумението, постигнато с посредничеството на ЕС през 2013 г., за създаване на асоциация от автономни общини в тяхната област. Подписаното по-рано тази година с посредничеството на ЕС споразумение предвиждаше Косово да предостави права на сръбските общини в северната част на страната, а Белград да се съгласи с присъединяването на Косово към международните институции, но неотдавнашното насилие показва, че все още има дълъг път до изпълнението на споразумението.
Насилието беше широко осъдено, но западните съюзници на Косово също остро разкритикуваха правителството в Прищина за решението да назначи кметовете.
В края на миналата седмица държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен отправи необичайно остър и категоричен упрек към съюзника на САЩ, като заяви, че решението за използване на сила за достъп до общинските сгради в северната част на страната е било взето "против съветите" на САЩ и европейските партньори и е "рязко и ненужно ескалирало напрежението". Курти изрази недоволството си от изявлението, като го нарече "умиротворяване" на Вучич: "Смятам, че то е не само несправедливо, неправилно и обидно, но в същото време и много наивно. Може би някой ден секретарят Блинкен ще обясни това по-подробно, но определено това не беше полезно".
Оттогава насам Курти заяви, че е разговарял с Габриел Ескобар, специалният пратеник на САЩ за Балканите. Той каза, че Ескобар е поискал от косовските власти да преместят кметовете в други помещения или да ги накарат да работят от домовете си - искане, което той е отхвърлил. "Не можем да имаме кметове от дистанция, ние сме демократична република", каза Курти. "Една демократична република не може да се предаде на фашистка милиция", добави той. Курти настоя, че новите кметове ще продължат да работят от общинските офиси. "Това са административни, технически кметове, които са необходими за безпроблемното функциониране на общините... Признавам, че политическата легитимност на тези кметове е ниска, но легитимността на другите е нулева", каза той.
В знак на това, че последните събития са влошили отношенията между Вашингтон и Прищина, посланикът на САЩ в Косово Джеф Ховениър заяви пред Financial Times, че САЩ ще отменят съвместните военни учения с Косово и ще преустановят дипломатическите срещи. "Бих се изненадал, ако в тази ситуация косовски официални лица посетят САЩ", каза Ховениър.
Косово е силно подкрепяно от Запада, но непризнаването му от Русия, Китай и дори от пет от 27-те държави от ЕС означава, че то не е в състояние да заеме място в ООН или в повечето други международни организации.
Албанският премиер Еди Рама реагира на ситуацията в Северно Косово, като призова косовските държавници да се вслушват в своите съюзници, за да предотвратят още по-тежко влошаване на ситуацията. Според Рама Косово "се компрометира в международен план с тази трудна ситуация". "Моят призив е да слушаме съюзниците и да не навлизаме по-дълбоко в не само опасен, но и безполезен път, където Косово е наранено на международно ниво заедно с войниците на КФОР, които са физически наранени. Това не е международен натиск, а национална нужда", написа Рама в социалните мрежи. Той подчерта, че "от този кръстопът, където конфликтът се връща отново и отново всяка година като продукт на миналото, като Сърбия трупа войските си на границата, където силата ѝ е равна на нула, а Косово показва нежеланието си да финализира диалога, единственият изход е чрез диалог и мощни съюзници".
"Нараняването на войници от КФОР поставя пряко отговорни техните слепи извършители и за съжаление компрометира Косово в очите на неговите незаменими съюзници и приятели! Колкото по-дълго продължава този опасен и ненужен конфликт, толкова повече Косово е накърнено", казва Рама. Албанският министър на външните работи Олта Джачка реагира по-рано, като заяви, че "непровокираните насилствени атаки срещу силите на КФОР и медиите са неприемливи и трябва да спрат незабавно". Тя добави, че "диалогът с посредничеството на ЕС е пътят към нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия и взаимно признаване, което ще осигури трайна стабилност в нашия регион".
ОЩЕ: Ще има ли нова война в Косово след порция жестоко насилие? (ВИДЕО)
