Евентуално отлагане на преговорите за членство може да има „непредвидими последици” за целите Западни Балкани, заяви президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в интервю за германското издание Der Spiegel.
Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си
Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)
Македония е кандидат за членство в ЕС вече от 14 години – нито една държава, освен Турция не е чакала толкова дълго, пише изданието. Спорът за името с Гърция блокира началото на преговорите за членство в ЕС. Успоредно с това вина носи и създадената вътрешната политическа ситуация по времето на бившия премиер Никола Груевски, при чието управление Македония затъна в корупция и държавно организирана престъпност.
Управляващото от май 2017 г. коалиционно правителство предприе необходимите стъпки, за да даде тласък на страната по отношение на евроатлантическата интеграция. Беше разрешен дългогодишният спор за името с Гърция.
Приемането на Северна Македония в НАТО вече се смята за формалност. Обещаното начало на преговорите за присъединяване към ЕС обаче не се случи.
Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали
Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония
Президентът Стево Пендаровски споделя, че отказът от предоставяне на дата за начало на преговорите е бил „голям шок” за страната, тъй като е дошъл напълно изненадващо.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-голямата база на НАТО в Европа ще е съвсем близо до България
Френският президент Еманюел Макрон беше заявил, че иска да бъде реформиран процесът на приемане в ЕС, но всички се надяваха, че няма да блокира началото на преговорите с Албания и Северна Македония.
„Това беше голямо разочарование за нашите граждани, за правителството ни и лично за мен. В крайна сметка ние подписахме всички важни закони и споразумения. Преди всичко направихме нещо уникално в съвременната световна история: за да разрешим спора за името с Гърция, сменихме държавното си име от Македония на Северна Македония”, подчертава Пендаровски.
Според него, решението на Макрон е „стратегическа грешка”. Много водещи политици в държавите-членки на ЕС искат Евросъюз, който е равнопоставен геополитически играч. Това не е възможно без интегрирането на региона на Западните Балкани.
Още: Мистерия: Четири държави на Балканите останаха без ток
Още: Опасни жеги: В Турция термометрите показаха 52 градуса
„Ние не сме съседен на ЕС регион. Без нашите държави като пълноправни членки ЕС не може да стана геополитически играч”, категоричен е президентът.
Френският държавен глава е аргументирал пред него позицията си с необходимостта от реформиране на процеса на присъединяване.
„Практически никой у нас не вярва на тези обяснения. Опасенията ни са, че ще се превърнем във втора Турция – държава, която е вечен кандидат за членство”, споделя Пендаровски.
Той опровергава твърденията, че една от причините, изтъквани от различни държави, е дефицитът на правов ред в страната.
„Да, няма съмнение, че се нуждаем от дълбоки реформи в областта на правосъдието. Въпреки това ситуацията не може да се сравнява с онова, което имахме преди три-четири години по време на ерата Груевски”, казва държавният глава.
Пендаровски заявява, че не е против реформиране на процеса на присъединяване. В интерес на всяка една от страните-кандидатки е да прилага мащабни и качествени реформи в областта на правосъдието. Няма проблем и ако една държава е изключена от процеса на присъединяване поради регрес.
„Но ние се нуждаем от тази реформа много спешно и много бързо”, смята той.
На територията на Западните Балкани се появяват други „играчи”. Затова не е препоръчително ЕС да допусне грешката да възприема този регион като съседен.
Освен това съществува рискът други държави да кажат: „Македонците изпълниха всички изисквания, смениха си държавното име и въпреки това не получиха нищо. Защо трябва ние да полагаме усилия?”.
Този проблем стои най-сериозно пред Сърбия и Косово по отношение на въпроса с признаването независимостта на Косово.
Пендаровски смята, че в света има различни центрове на власт, които не са доволни от разширяването на ЕС и НАТО. Поради това държавите от Балканите са превърнати в цел на фалшиви новини, дезинформации или кампании по дестабилизиране.
По отношение на алтернативни модели на интеграционния процес – участие в структурните фондове на ЕС, участие в срещите на ЕС без право на глас и др., Пендаровски заявява, че няма нищо против подобен модел, стига перспективата да е свързана с пълноправно членство в Евросъюза.
На въпрос наDer Spiegel, че Западните Балкани са своеобразно интегрирани в ЕС посредством отправянето на работна ръка в Западна Европа и свободната търговия на фирми от ЕС в региона, македонският президент уточнява, че изтичането на мозъци в действителност е реален проблем за страната.
„Добре образовани хора се махат от тук. Чакаме 14 години начало на преговори за присъединяване. Ние не само трябва да реформираме държавата си, но и да оправим икономиката си. В момента средната работна заплата в страната е 400 евро, подобно на повечето държави в региона. Колкото по-дълго се забави интеграцията ни, толкова по-голяма ще е разликата спрямо ЕС, съответно, толкова повече хора ще напуснат (страната – бел.ред.) и изравняването ни с ЕС ще бъде по-трудно”, подчертава Пендаровски.
По отношение на инициативата за създаването на т.нар. „Мини Шенген” президентът смята, че е важно, че инициативата произлиза от самите държави, а не е оказван натиск отвън за нея.
От голямо значение за гражданите на балканските държави, обаче, е да не бъде изгубен евро-ентусиазмът, което ще се случи, ако преговорите бъдат отложени отново.
„Ако през пролетта отново има разочарование по отношение на преговорите с Албания и Северна Македония, това ще бъде много тежък удар. Ако сегашната стратегическа грешка бъде повторена още веднъж, резултатът ще бъде дълбок разрив с непредвидими, а вероятно и необратими последици”, предупреждава Пендаровски.
