Българският премиер Бойко Борисов заяви във видеоконференцията на срещата на върха на лидерите на Европейския съюз и Западните Балкани, че е доволен, че процесът на присъединяване на Западните Балкани се движи в правилната посока и подкрепи призив на сръбския президент Александър Вучич за солидарност. Той подчерта, че ЕС трябва да направи всичко възможно да не остави региона на Западните Балкани да страда от икономическите последици от пандемията.
Интересен аспект по отношение на Борисов обаче изкара македонската телевизия "Алфа ТВ". Според нея, България е получила подкрепа от ЕС в спора за историята със Северна Македония и има декларация, че Брюксел няма да позволи Скопие да продължи напред, докато не бъдат решени противоречията с историята. "Алфа ТВ" твърди, че ако Скопие не се откаже от претенцията за "македонски език и македонско малцинство", няма да види ЕС.
"Премиерът Оливър Спасовски увери партньорите от ЕС днес, че Северна Македония е готова заедно с Европейската комисия и Европейския съвет за участие в първата междуправителствена конференция, която да започне преговорния процес в съответствие с новата методология", съобщи правителствената пресслужба на Северна Македония по повод започналата среща на върха на ЕС за Западните Балкани.
Президентът на Република Сърбия Александър Вучич призова за премахване на търговските бариери и предпазни мерки и квоти с акцент върху износа на стомана от ЕС за целите Западни Балкани, като акцентира върху европейската перспектива на Сърбия и солидарността на ЕНП. Той призова членовете на ЕНП да проявят по-голяма солидарност, съобщава МИА, предаде БГНЕС.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис приветства европейската перспектива на Западните Балкани. "Солидарността е израз на ясна и измерима подкрепа в моментите, когато нашите съюзници се нуждаят от това най-много. Понякога тази помощ идва първо от мястото, откъдето най-малко очаквате. Така когато Гърция помоли за помощ по време на мигрантската криза, Сърбия, водена от моя приятел Вучич, беше първата страна, която предложи помощ и това беше жест на солидарност, който беше високо оценен в Гърция", каза Микотакис.
Лидерът на Европейската народна партия Доналд Туск заяви, че разбира гнева на някои членове заради липсата на солидарност на ЕС по време на пандемията СOVID-19, но също така отбеляза множеството дезинформация, целяща разделение. "Това може да бъде преодоляно само ако работим заедно, особено в Западните Балкани", каза Туск.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен благодари за помощта и участието на страните от Западните Балкани по време на пандемията, а хърватският премиер Андрей Пленкович, който председателства днешната среща на върха, приветства усилията на Сърбия и Черна гора в преговорите за процеса на присъединяване и отваряне на глави, надявайки се, че всички ще постигнат напредък в европейската интеграция.
Пандемията от COVID-19 не отмени внимателно планирания план за региона на Западните Балкан, включващ преработената методология за разширяване и решението за започване на преговори за членство с Албания и Северна Македония, каза еврокомисарят по разширяването Оливер Вархели. Той посочи, че след като трудностите са преодолени през първите няколко дни, според неговите думи, ЕК е предприела конкретни стъпки през втората половина на март, за да осигури подкрепа на всички партньори в региона - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. Мерките са осигурили спешна помощ и икономическо възстановяване. Финансовата помощ досега е достигнала с 3.3 млрд. евро безвъзмездни средства и заеми.
"Призовахме правителствата да станат част от договора на ЕС за закупуване на медицинско оборудване, освобождавайки региона от одобрение за износ, а Зеленият коридор, който улеснява транспортирането на стоки, беше разширен до и в рамките на региона. Регионът е свързан със здравните власти на ЕС и страните, които се договарят, ще могат да се възползват от фонда за солидарност на ЕС. ЕС също така оценява подкрепата, която получи от партньори от Западните Балкани, като медицински работници и оборудване", добави Вархели.
Еврокомисарят увери още, че ЕС ще подкрепи региона във възстановяването на икономиката, което в същото време ще доближи партньорите до ЕС. Икономическият и инвестиционният план, който се очаква през втората половина на годината, ще придобие още по-голямо значение. Целта му е да се насърчи дългосрочното възстановяване, модернизирането на икономиките, стимулирането на растежа и подкрепата на реформите, необходими по пътя на членството в ЕС, за да се „запълни пропастта в развитието и да се приближат ползите по-бързо за хората“.
Планът ще се съсредоточи върху свързаността, по-конкретно върху транспорта и енергетиката, както и върху икономиката в услуга на хората и чрез дигитална и „зелена“ трансформация. През следващите седмици и месеци регионът ще може да бъде допълнително вдъхновение за плана, като предложи конкретни планове и идеи и чрез тясно сътрудничество. Регионалното сътрудничество и добросъседските отношения ще бъдат от решаващо значение за икономическото възстановяване. Фокусът върху върховенството на закона, функциониращите демократични институции и публичната администрация трябва да продължат.
Президентът на Кипър Никос Анастасиадис заяви, че бъдещето на Западните Балкани е в ЕС, за което се съгласиха и другите участници в днешната среща на върха. Той подчерта и необходимостта от по-голяма солидарност между членовете на Европейската народна партия.
След среща на ръководството, Европейската народна партия (ЕНП) потвърди подкрепата си за разширяване и надеждно членство на Западните Балкани, съобщава МИА.
"ЕНП изпраща силен сигнал за подкрепа към страните от Западните Балкани. Благодарение на усилията и решителността на хърватския премиер Андрей Пленкович, ЕС остава верен на думите си и се ангажира с бъдещето на региона", се казва в Twitter.