Правата на българите в Република Северна Македония ще бъдат разглеждани когато страната е близо до влизане в Европейския съюз. Това стана ясно от думите на премиера Димитър Ковачевски по време на общ брифинг с българския си колега Кирил Петков. Събитието се състоя след общо заседание на министрите на двете държави, като беше съпроводено и от протест на младежката организация на ВМРО.
По време на брифинга Ковачевски беше попитан за правата на българските граждани. Той отговори, че те ще бъдат добавени в конституцията на държавата, но чак когато Северна Македония отвори конституцията си за влизането в ЕС, което се прави в края на преговорния процес, който пък България блокира именно с това искане.
"Различни държави имат различно подреждане в конституцията. В Северна Македония индивидуалните права са колективни права, освен македонския има албански и други народи, които са в състава на конституцията, и ако има други граждани, които се определят по друг начин, могат да поискат да са част от конституцията, това е процес и има много стъпки. Когато се отвори конституцията за поправки спрямо ЕС, ще се отвори и тази глава", каза Ковачевски, след което българският премиер се съгласи с отговора му:
"Този отговор беше много изчерпателен и искам да ви благодаря, наистина. Министерствата на външните работи ще работят в паралел, докато станат ясни останалите въпроси. Днес поставихме рамката за тази обща работа", каза Кирил Петков.
По думите му към този момент няма да се правят кадрови промени в Комисията по историческите въпроси.
"В историческата комисия и двамата с премиера на Република Северна Македония Димитър Ковачевски отбелязахме друго ниво на ентусиазъм за работа и определяне на нов режим на работа", каза примерът Петков. По думите му това, че ще има три официални срещи в следващите четири месеца плюс много интензивна работа между тези срещи, дава един друг ритъм на работата.
"Днес установихме, че за да се свършва работа, хората трябва да си говорят. Трябва да се виждат, да си поставят общи цели и да се поставя обща конструктивна рамка", подчерта българският премиер. Той посочи, че професорите от историческата комисия и от двете страни са показали, че са готови този нов полъх на допълнителна енергия да се превърне в конструктивен тон и конструктивни разговори.
