Вече е окончателно ясно - на днешния референдум, Гърция реши да не приеме проектното споразумение на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд от 25 юни 2015 година, което се състоеше от два документа. Първият от тях беше „Реформи за завършване на текущата програма и след това“, а вторият – „Предварителен анализ на устойчивостта на дълга“.
Още при първите резултати от гръцкото вътрешно министерство беше ясно какво ще стане - след 8% преброени бюлетини, 59,78% от гърците казаха "не", а 40,22% - "да". С течение на вечерта тенденцията към "не" се засили и в крайна сметка при 100% преброени бюлетини, 61,31% от гласувалите заявиха "не" на предложението на кредиторите, а само 38,69% го одобриха. 5,80% от бюлетините са невалидни, а активността на референдума е 62,50% при необходими 40%.
Първи политически реакции
Веднага след като няколко социологически агенции дадоха предимство на отговора "не", говорителят на гръцкия премиер Алексис Ципрас Гаврил Сакеларидис обяви готовност на "Сириза" да поднови преговорите с кредиторите.
"Преговорите, които ще започнат скоро, трябва да завършват много бързо, може би дори след 48 часа. Ще положим всички усилия, за да се постигне споразумение по-бързо", изтъкна Сакелардис, предаде БГНЕС.
Самият Ципрас говори малко преди полунощ, като обяви вота за "мандат, който не е против Европа, а е такъв, който да му позволи да търси устойчиво решение заедно с Европа".
В Twitter гръцкият финансов министър Янис Варуфакис вече се оплака, че гръцките медии са изопачили думите му за бъдещите преговори. Казах, че можем да подновим разговорите до 24 часа, а не че до 24 часа ще има споразумение, заяви той. По-късно Варуфакис каза, че "с това щедро "не", което гръцкият народ ни даде, ще опитаме да си сътрудничим с нашите партньори и ще поканим всеки един от тях на разговори".
Министърът на отбраната Панос Каменос, който е лидер на коалиционния партньор на "Сириза" - "Потами", написа също в Twitter, че "резултатите показват, че никой не може да изнудва и тероризира гръцкия народ".
Съкрушителният резултат доведе и до първа оставка - на лидера на "Нова демокрация" Андонис Самарас.
Пабло Иглесиас, лидерът на испанския вариант на "Сириза" - "Подемос", заяви, че днес демокрацията е победила в Гърция. А изпадналият в политическо забвение Найджъл Фарадж също се появи в Twitter и обяви, че европейският проект умира. "Фантастично е да видиш куража на гърците пред политическия и икономически шантаж на Брюксел", добави Фарадж.
Руският заместник-икономически министър Алексей Ликчаев също се включи във виртуалната дискусия относно Гърция. Той каза пред ТАСС, че резултатът означава "стъпка на Гърция към излизане от еврозоната".
Същевременно стана ясно, че тази вечер (6 юли) германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд ще имат среща. BBC съобщи, че Меркел казала на германски депутати, че Ципрас просто е вкарал Гърция в най-дълбокото блато. В AFP се появи изявление на германския вицеканцлер Зигмар Габриел, в което той посочва, че "е трудно да си представим подновяване на преговорите с Гърция. Ципрас изгори и последните мостове, по които Европа и Гърция можеха да достигнат до компромис". Има и информация, че Ципрас е провел телефонен разговор с Оланд. А според BBC Германия и Франция са пожелали извънредна среща на еврозоната във вторник, 7 юли.
В 23:00 часа българско време вчера (5 юли) започна заседание на Deutsche Bank, а днес (6 юли) предстои и заседание на ЕЦБ. На него ще се реши дали да бъде вдигнат таванът от 89 млрд. евро по ELA - краткосрочният механизъм за ликвидност за гръцките банки.
Икономическото положение в Гърция
Държавният дълг на Гърция възлиза на 312,7 млрд. евро или 180% от брутния вътрешен продукт на страната. Според BBC 60% от гръцкия дълг са към еврозоната, 10% към МВФ, 6% към ЕЦБ, 3% към гръцки банки, 1% към чужди банки, 1% към Гръцката централна банка и 15% към други субекти
Драмата на Гърция започна през 2010 година, когато тогавашното правителство на премиера социалист Георгиос Папандреу официално оповести фалшифицирани данни за дълга и публичните разходи на страната. Те са направени, за да може Гърция да отговаря на критериите от Маастрихт за член на еврозоната. През 2001 година социалистическото правителство на Костас Симитис сключва споразумение с американската инвестиционна банка Goldman Sachs за да "скрие" чрез сложни финансови инструменти на 15 млд. долара публичен дълг.
От 2010 година насам Гърция беше принудена да приеме 9 програми за намаляване на разходите за общо 131,5 млрд евро. Страната получи 347 млрд. евро заеми от международните кредитори в лицето на Европейския съюз (ЕС), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). На два пъти бе опростена и част от задълженията й, включително частните.
Като цяло към цяло момента от общия дълг в размер на 312,7 млрд. евро Атина държи 184 млрд. на ЕС, от които 131 млрд. са на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), а останалата част са на няколко страни от еврозоната - Германия, Франция, Естония, Словакия. Гърция дължи също 27 млрд. евро на ЕЦБ и 21 млрд. на МВФ.
