Законът, с който бе ратифициран Преспанският договор вече е на бюрото на държавния глава на Македония Георги Иванов. Той разполага със седем дни, за да подпише указа за утвърждаването му, но вече е ясно, че няма да му даде благословията си. Скопската телевизия „Канал 5“ търси отговор на въпроса дали Иванов може да блокира договора, постигнат между Скопие и Атина след месеци на интензивни преговори и дипломатически усилия, предаде "Фокус".
Дали ветото на президента Иванов ще блокира изпълнението на споразумението с Гърция? Това е основният въпрос, който вълнува македонското общество днес. Процедурата е ясна. Ако и след 7 дни президентът не подпише закона за ратификацията, трябва да уведоми парламента, който ще повтори процедурата с гласуването. При втория вот е необходимо мнозинство от 61 депутата. Като се има предвид, че законът вече получи подкрепата на 69 народни представители, това едва ли ще бъде проблем. След това обаче законът отново ще бъде предаден за подпис от президента, който - в съответствие с член 75 от Конституцията, е длъжен да го подпише.
Въпреки това, това не е гаранция, че Иванов ще го направи. Телевизията припомня как държавният глава на югозападната ни съседка процедира със Закона за употребата на езиците, който остана в някое от чекмеджетата на бюрото му.
Въпреки че си приличат, двата случая са различни. За закона за езиците Иванов даде пояснения на възраженията си по почти всички членове. Нито една от забележките му не бе приета от парламента, така че прибягването до т.нар. джобно вето може да бъде разбрано. Но в случая със Закона за ратификацията става дума за утвърждаване на международен договор - следователно не е възможно внасянето на някакви изменения в него. Отказът да бъде подписан и след повторното гласуване в парламента в Скопие може да се счита за сериозно нарушение на конституционните правомощия на държавния глава.
Вече е известно, че ако се стигне до подобен сценарий, председателят на парламента Талат Джафери ще изпрати договора за публикуване в Държавен вестник без подписа на Иванов, за да започнат процедурите за организиране на предвидения референдум. Парламентарното мнозинство вероятно ще задейства процедура за установяване на отговорността на президента, т.е. импийчмънт.
След като законът бъде публикуван в Държавен вестник, ще се счита, че той е влязъл в сила. Това означава, че ще може да бъде оспорен пред Конституционния съд. Вече бяха дадени и такива заявки от отделни политици и партии. Тук обаче също има спорни моменти – като например дали Конституционният съд може да оценява международно споразумение.
Някои адвокати се позовават на член 118 от Основния закон и уверяват, че органът няма подобно правомощие. Съгласно този член всички договори, ратифицирани съгласно Конституцията, са част от вътрешния правен ред и не могат да бъдат променяни със закон.
Но има юристи, които са на противоположно мнение. Като аргумент те използват прецедента от 2002 г., когато Конституционният съд отмени споразумението с Гърция за газопровода.
Тогава съдиите се позоваха на компетентността, произтичаща от член 110 на Основния закон, според който Конституционният съд решава дали законодателството е в съответствие с него.
Кой от двата варианта ще се случи в казуса с договора за името, предстои да стане ясно.
