Гърция може да бъде принудена да прибегне до методи, използвани по време на кризата в Кипър, за да бъде предотвратен буквалния износ на парични потоци. Това заяви председателят на Еврогрупата (финансовите министри на страните-членки от еврозона) Йерун Дийселблум, предаде EUobserver.
По думите на Дийселблум напрежението върху Гърция расте и че има информация, че всеки ден паричната маса в Гърция намалява. По думите на холандеца това обаче не означавало, че ще се наложи южните ни съседи да излязат от валутния съюз на ЕС. За пример Дийселблум даде Кипър, където „банките бяха затворени, а паричните потоци, излизащи и влизащи в страната бяха спрени”.
През март 2013 година Кипър беше принуден да наложи капиталов контрол, за да спре изтичането на пари от банките си и да може да бъде задействана програма за спасение на стойност 10 млрд. евро. Част от тези пари бяха набрани, като буквално бяха взети от банките – от влоговете на стойност над 100 хил. евро. За известно време имаше и лимит при тегленето на пари в брой от банкомати – до 300 евро на ден.
Само през януари от гръцките банки изтекоха 12 млрд. евро, като се очаква данните за февруари да са подобни. В момента банките в Гърция зависят много от спешните кредитни линии от ЕЦБ. Банката вече предостави около 80 млрд. евро в помощ на гръцкия банков сектор.
Междувременно стана ясно, че Гърция ще се нуждае от 6,55 млрд. евро за обслужване на държавния си дълг от март до юни тази година. Нуждите на държавата през март възлизат на 2,2 млрд. евро , в април – 820 млн. евро, а през май те ще са 1,03 млрд. В тези суми не влизат лихвите по ценните книжа.
