Предлаганата от срещата на върха през юни или юли възможност не трябва да се пропуска, тъй като следващите срещи на върха ще са по-сложни и ограничени във възможността да се предложи перспектива за започване на преговори. Ето защо тази дипломатическа мисия има за цел да мобилизира пълния потенциал за подкрепа, който ще трябва да привлече вниманието на цялата европейска общественост към важността на момента, в който се поставя на изпитание истинността на на процеса на разширяване, заяви външният министър на Северна Македония Буяр Османи.
„Вземайки предвид опита от миналото, не мога да предвидя какъв ще бъде резултатът през юни. Понякога имате усещането за движеща се цел: отговаряме на определен критерий, но възниква нов въпрос, който забавя процеса. И затова не мога да кажа със 100% сигурност, че ще преговорите ще стартират през юни. Но, имайки тези прозорци от възможности през юни или юли, през ноември или декември или през март следващата година, някак си в много отношения ми се струва, че имаме по-големи шансове. Те, за съжаление се усложняват в момента от непредсказуемостта на събитията в България”, каза Османи в гостуване в телевизионното предаване "Обектив", предаде БГНЕС.
Въпреки това, добави Османи, местните избори, които трябва да се проведат през октомври у нас и президентските избори през ноември в България, стесняват този прозорец.
"За съжаление изборите в страните членки и в страните кандидатки доказаха, че пречат на процеса на европейска интеграция, макар че не е задължително да е така. Процесът трябва да се основава на строги критерии, които не трябва да зависят от текущите политически настроения в едната или в другата държава. Въпреки това, имайки предвид тези развои, мисля, че трябва да положим всички усилия, за да постигнем успех през юни и юли и да инвестираме в тези срещи на върха, т.е. да мобилизираме цялата енергия за подкрепа, без да искам да провокирам фалшиви надежди на гражданите", каза Османи.
Според него, изявлението на еврокомисаря Оливер Вархели в Скопие, че страната трябва първо да разреши спора със София, за да започне преговори, не е изненадващо, защото е известно, че решенията за разширяване в Съвета на ЕС се вземат с консенсус от всички 27 държави-членки включително и България. Той смята, че "не бива да се отказваме да се опитваме да намерим решение със София и при служебно правителство, защото през юни очакваме началото на преговорите за присъединяване към ЕС".
"До членството сме изчислили, че има средно 150-200 решения, които се вземат с консенсус, което означава, че всяка държава-членка има 200 пъти възможност да спре процеса, ако смята, че не е доволна от това как се държи кандидатът. Имайки предвид, че новата технология е придала по-голяма политическа тежест на държавите-членки, отколкото на ЕК при воденето на процеса на разширяване и е въвела възможността за връщането му назад - това означава, че държавите-членки контролират процеса с много механизми", посочи Османи.
В контекста на австрийското предложение за посредничество между Скопие и София той вярва, че всяка добронамерена помощ е добре дошла и е доволен от декларираната подкрепа за региона, изразена от новата администрация в Белия дом. Османи вярва и, че Вашингтон може и ще помогне за преодоляване на проблемите със София.
По отношение на възможността за разделяне на Албания и Северна Македония в процеса на интеграция, ако спорът с източната съседка не бъде разрешен, Османи заяви, че всяка страна кандидатка се оценява сама по себе си и никоя държава не трябва да бъде заложник на напредъка на другата.
"Като през октомври миналата година дебатът беше дали Северна Македония трябва да започне преговори, а Албания да остане, позицията на държавата беше, че това е процес, основан на принципа на регатата. Но не става въпрос дали Албания трябва да започне преговори,а Р Северна Македония не трябва да започва преговори при условие, че е изпълнила всички критерии за членство – това ще се превърне в лакмус за доверието в европейците. Към това са насочени погледите на погледите на гражданите на Косово, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора, защото нашият пример ще им даде увереност дали да вярват и да инвестират в тази перспектива. Решението се взема с консенсус и ако Република България продължи да налага вето, това означава, че няма да можем да започнем преговори. Но ние няма да се откажем от тази цел, защото това е стратегическа цел на държавата ни, за която е постигнат консенсус сред нашите граждани", заяви Османи.
Външният министър повтори, че е възможно разрешаване на противоречията с България и го вижда във възстановяване на доверието в Споразумението за добросъседство. Той изрази недоволство от ефективността на работата на Съвместната комисия по историческите въпроси, която е много важна част от споразумението.
"Да вземем например германско-полската комисия, която се събира веднъж годишно и дава първите резултати след 10 години. При това сравнение нашата съвместна комисия беше по-активен и продуктивна в началото. Напоследък имам забележки към Комисията и от двете държави, защото мисля, че те влязоха в динамика на задържане и при отваряне на теми, и при разговори и намиране на решения, поради бюрократизация или страх от отваряне на теми. Сега случващо се е непродуктивно, въпреки че първоначално беше създадена добра основа, за да има резултати. Въпреки, че работят автономно и без политически диктат от наша страна искам да ги призова да излязат публично от порочния кръг на забавянето, която виждаме при последните срещи", каза Османи.
Той посочи, че сам е повдигнал въпроса на няколко срещи за участието на независима трета страна в работата на Комисията, т.е. да се включат експерти в тази област от трети неутрални страни, но българската страна не е проявила интерес.
"Призовавам комисията да се избави от негативната инерция, в която се намира в момента и евентуално, ако може да се потърси и експертна помощ, тъй като Комисията е много важен инструмент на споразумението и работата й е критерий за неговото изпълнение. И мисля, че не трябва да се страхуваме да разглеждаме исторически теми. Никой не може да променя историята, трябва да говорим открито, без никакви страхове и предразсъдъци, за да можем да използваме историята като мост за сближаване, а не за разделяне между нациите и държавите ни", заяви външният министър на РС Македония.
