Договорът за приятелство между Македония и България е резултат на компромиси, които не могат да задоволят всеки, каза македонският президент Георге Иванов в годишното си обръщение към нацията.
„За да бъде постигната целта, този договор трябва да бъде гледан от аспекта на бъдещето, а не на миналото. Този договор за общата история на двете държави и техните народи се отнася до периода от признаването на реп,ублика Македония от страна на Република България през 1992 г. Призовавам двете правителства да допринесат за изпълняване целта на договора“, заяви Иванов, цитиран от БГНЕС.
Президентът допълни, че договорът е създал атмосфера за по-голяма откритост и сътрудничество между църквите в двете държави.
Според Иванов отново се е появил популизмът с негативно влияние върху добросъседските отношения и напомни, че лидерите от региона трябва да извлекат поука от всичко това. В този контекст президентът спомена Тиранската платформа, която определи като популистка намеса във вътрешните работи на Македония, поради която политическата криза премина в конституционна. Иванов даде и примери за отношенията с Косово и със Сърбия.
Македонският държавен глава призова лидерите от региона внимателно да премерват всяка своя дума.
Спорът за името
Едно взаимно приемливо решение за името трябва да уважава нашата национална идентичност. Не може идентичността на гражданите и конституционното име на държавата да бъдат поставени на търг, подчерта Иванов.
Той смята, че е необходимо стриктното придържане към рамката, в която се водят разговорите за името – Устава на ООН, резолюциите на Съвета за сигурност, Временното споразумение и решението на Международния съд.
„Поради осемгодишния си опит не съм нито оптимист, нито песимист, а съм реалист. Реалността е, че решението на въпроса за името стана заложник на бюрокрацията на НАТО и ЕС. Поради това решение за различията около името с Гърция трябва да се търсят само в рамките на Обединените нации, където сме равноправни“. Иванов подчерта, че в същото време Скопие трябва да уважава международното право и поетите международни споразумения.
Членството в НАТО
Единственият начин Република Македония да се върне към нормалността е, ако час по-скоро влезе в НАТО и получи дата за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз, каза още държавният глава.
„Очакваме ЕС да потвърди своята политика на отворени врати. Република Македония заслужено очаква на следващата среща на върха да получи препоръка и да започне преговори за пълноправно членство“, допълнин Иванов.
Успоредно с евроинтеграцията Македония показва, че е стратегически партньор на НАТО, на който може да се има доверие и да се разчита, посочи още Георге Иванов.
„През идващата 2018 г. се навършват две годишнини свързани с НАТО: 25 години от едностранното решение на македонския парламент за членство в алианса /23 декември 1993 г./ и 10 години от попарването на нашите надежди на срещата на върха в Букурещ /2008 г./. През следващата година НАТО може да поправи неправдата от Букурещ. Това е исторически шанс да завършим това, което започнахме преди 25 години“, заяви македонският президент.
Според него голямото мнозинство от македонските граждани подкрепят тези две стратегически цели.
