Македонският парламент прие с необходимите две трети мнозинство всички конституционни промени, предвидени в Договора от Преспа. Очаква се малко по-късно премиерът на страната Зоран Заев да даде изявление.
"За" промените гласуваха 81 народни представители, предава БГНЕС.
На 17 юни 2018 г. в района на гръцката част на Преспа беше подписан договорът, слагащ край на спора за името между Гърция и Македония. Договорът бе подписан от министрите на външните работи Никола Димитров и Никос Кодзияс в присъствието на премиерите на двете страни - Зоран Заев и Алексис Ципрас.
А от днес официалното наименование на западната ни съседка е Република Северна Македония. По този начин Македония слага окончателно край и на югославския проект. С разрешаването на спора се премахва и една от най-големите опасности за региона, който в продължение на век и половина бе сочен като "Балканското буре с барут".
"Това е окончателният Договор за разрешаване на македонско-гръцкия спор за името и за стратегическо партньорство. Той гарантира македонското бъдеще, защитава македонската идентичност, език, герб, химн и флаг. Договорът отваря пътя към ЕС и НАТО, гарантира и приятелството и сътрудничеството между Македония и Гърция", пише Заев и уточнява, че той е съгласно резолюциите 817 и 845 от 1993 г. на Съвета за сигурност на ООН.
Първата част от Договора се отнася до разрешаването на различията около името и добросъседските отношения.
Втората част се отнася до увеличаването на сътрудничеството между Гърция и Македония, дипломатическите отношения, партньорството в международните и регионалните организации, икономическото сътрудничество, както и това в областта на образованието, науката, здравеопазването и полицейското партньорство и това в областта на отбраната.
Третата част от Договора засяга начина за разрешаване на споровете.
Ето какво накратко съдържат предложените изменения XXXIII, XXXIV, XXXV и XXXVI от Конституцията.
Изменение XXXIII
С него в Конституцията терминът "Република Македония" се заменя с "Република Северна Македония", а думата "Македония" се заменя с думите "Северна Македония", с изключение на член 36 от Конституцията на Република Македония.
Изменение XXXIV
С него се правят промени в преамбюла на Македонската конституция така, че тя да е усъгласувана с текста на преамбюла договорен при споразумението с Гърция. Като така ще се премахнат ограниченията за народите и техните общности живеещи извън родната им. Освен това вече в преамбюла ще бъде споменато и Охридското рамково споразумение, което е в сила от 2001 г.
Изменение XXXV
Чрез него се потвърждава съществуващата обща граница между Република Македония и Гърция и се поема ангажимента нито една от двете страни да няма претенции, към която и да е част от територията на другата държава, нито пък претенции за промяна на тяхната обща настояща граница. В допълнение, както Република Македония, така и Гърция се ангажират да не подкрепят каквито и да било претенции, които могат да бъдат предявени от трети страни.
Освен това двете страни се ангажират да зачитат суверенитета, териториалната интеграция и политическата независимост на другата държава и да не подкрепят каквито и да било дейност на трети страни насочени срещу суверенитета, териториалната интеграция или политическата независимост, на която и да е от двете държави.
Изменение XXXVI
Чрез него се добавя текст, чрез който става ясно, че Конституцията да не може и не трябва да бъде тълкувана по начин, който представлява или ще бъде основание за намеса във вътрешните работи на другата държава в каквато и да било форма или поради каквато и да било причина, включително за защита на статута и правата на всички нейни граждани.
Предложената конституционна поправка подчертава задължението на Република Македония да защитава, гарантира и подхранва особеностите, историческото и културното наследство на македонския народ. Освен това изменението гарантира защита на правата и интересите на гражданите, които живеят или пребивават в чужбина. Изменението предвижда Република да се грижи както за диаспората, така и за македонския народ и други общности за насърчаване и подхранване на връзките им с родината, без намеса в суверенните права на други държави и във вътрешните им дела.
На пленарната сесия, съгласно Правилника за дейността на парламента, депутатите първо трябваше да определят и след това да приемат и обявят измененията в Конституцията. За гласуване на измененията се изискваше мнозинство от 2/3, т.е. да гласуват 80 от общо 120 депутати в законодателната власт. След приемането на измененията депутатите трябваше да приемат и конституционен закон за тяхното прилагане.
