Светият Синод на Сръбската православна църква е изпратил на 6 юни 2016 г. писмо до Вселенския патриарх Вартоломей, с което предлага отлагане на провеждането на Светия и Велик събор на Православната църква, а предстоящата среща да бъде предсъборно заседание или „най-много – встъпителна фаза към процеса“ на провеждане на Събора.
Целта на предложението е чрез допълнителни консултации и работа да се отстранят разногласията и да се постигне единство на Поместните църкви по отношение на всички съборни документи, предаде Добролюбие.
Мотивите на Сръбската патриаршия за искане на пренасрочване на Вселенския събор са:
- Недоволството и критичните бележки на определени Поместни църкви относно конкретни текстове, одобрени от предсъборните събрания;
- Неотменното решение на Антиохийската и на Българската патриаршия да се въздържат от участие в Събора;
- Проблемите в междуцърковните отношения, чието решаване е оставено за след провеждането на Събора, като че ли може някаква комисия да е по-висша институция от Всеправославния събор (визират се конфликтът Йерусалим-Антиохия заради Катар и обтегнатите отношения на Сръбската и Румънската патриаршия поради антиканоничното нахлуване на Румънската църква в Източна Сърбия и основаването на паралелна епархия там, което според Сръбската патриаршия ще доведе до прекъсване на литургичното и канонично общение между двете съседни църкви, ако това поведение на Румънската църква не се прекрати).
- Липсата на желание от страна на Константинополската патриаршия поне едно от предложенията на Сръбската църква да бъде включено за обсъждане в дневния ред на Събора, въпреки че сръбските проекти са официално формулирани и преди две години, и наскоро, в края на месец май.
В свое изявление от 25 май 2016 г. Св. Синод на Сръбската православна църква с братска любов припомня значението, отговорността и надеждите, които носи провеждането на Всеправославния събор, като същевременно поставя под въпрос съответствието на този Събор към критериите и правилата на истинските Събори от историята на Православната църква. В посланието си Сръбската църква задава и въпроса дали единството е наистина такова, на каквото се позоваваме и каквото засвидетелстваме в св. Литургия. А конкретно поставени проблеми според Сръбската патриаршия пред нормалното провеждане на Всеправославния събор (обобщено) са:
- Приетият Правилник за организация на работата на Светия и Велик събор позволява въвеждането на непознати за досегашните Събори на Православната църква практики, главно поради неравенството и неравнопоставеността на всички епископи на Събора. Нито един от предишните Събори не е работил по предварително зададен Правилник за работа, а регламентът се е изготвял от самия Събор в духа на неговата съборност. Изработеният предварително Правилник предопределя решенията и дава ограничена свобода при работата на епископите на Събора.
- Недостатъците на настоящия Правилник за работа водят към въпроса за ролята и статута на епископите на Събора – те участници в него ли са, или наблюдатели. Тъй като съборната традиция на Православната църква предполага право на глас на всеки епископ на Събора, сегашното им лишаване от право на глас се приема като неоснователно.
- Сръбската православна църква счита за особено важно на Събора да бъде разгледана темата за автокефалността на православните църкви, особено след като темата е проучена и подготвена в подробности с изключение на начина на подписване.
- Шестте подготвени документа се нуждаят от редакции и допълнителна работа, като според Сръбската патриаршия отношението към другите религии в проектодокумента „Отношението на Православната църква с останалия християнски свят“ е твърде снизходително и не трябва да се омаловажава осъзнаването на необходимостта от евангелизация на този свят.
