Много македонци са против промяната на името на страната, но решението им бе наложено насила. Не става дума само за Гърция, а има още две споразумения в полза на Албания и България. Македонският народ остана без това, което е най-важно съществуването на държава. Срещу волята на гражданите на страната, тя остава без своето име, език и история. Със сключените от македонските власти споразумения със съседните страни, тя даде на България историята, името на Гърция и с двуезичието даде на Албания езика си, пише анализаторът Иван Бродич в материал за авторитетния хърватски ежедневник Slobodna Dalmacija, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус".
Със 153 гласа „за“ и 146 „против“, гръцкият парламент ратифицира историческия договор с Македония за новото име на бившата югорепублика, с което се слага край на продължилия три десетилетия спор, който блокираше пътя на Скопие към НАТО и ЕС. Искрена подкрепа за държавата с новото име – Република Северна Македония, дадоха и европейските лидери.
Най-висшите представители на Европейската комисия поздравиха гръцкия премиер Алексис Ципрас и македонския му колега Зоран Заев за „политическа смелост, лидерство и отговорност за решаване на един от най-трудните спорове в региона“. Ентусиазмът обаче не се споделя от опозицията в двете страни, която организира множество протести
За това какво означава гръцкото потвърждение на Преспанския договор за Македония, журналистът от „Слободна Далмация“ Лола Райт разговаря с добрия познавач на страната Иван Бродич, главен редактор и собственик на портала Energy press.
Прехвърлена топка
Както виждаме, гръцкият парламент ратифицира споразумението, което се и очакваше, предвид големия ангажимент на западната дипломация по този проект. Следващите стъпки са обмена на документи за ратификация между двете страни, след което Македония ще информира света, че вече не съществува под сегашното си име. Трябва да съжаляваме, че това решение няма последици там, от където тръгва всичко - Гърция, която преди 27 години започна да блокира европейския път на Македония, въпреки че тази страна беше първата, подготвена за членство в ЕС от балканските държави.
Мнозина твърдят, че блокадата е направена с цел западните съюзници и Гърция да попречат на признаването на екзодуса и единствен непризнат геноцид в Европа – този от 1949 година над македонците в Егейска Македония. Не знам дали е така, но това би могло да обясни, защо топката на вината за блокадата се прехвърли на страната на Македония и бе извършено невиждано досега политическо насилие в Европа над един народ. Напомням, че на последния референдум голяма част от македонците отхвърлиха промяната на името си, като не се явиха в достатъчен брой, за да бъде успешно допитването. Насилниците им наложиха решението. Но и това не е най-лошото, сегашното македонско правителство подписа и ратифицира още две споразумения.
За кои договори става въпрос
Единият е за двуезичността на територията на цялата страна, дори там, където няма албанци и това не е необходимо, а другият е Софийският, според който Македония се отказва от цялата македонска история до 1945 година в полза на българската история. Известно е извинението на Зоран Заев за това, че нарече Илинденското въстание македонско.
Какво противоестествено блудство е Софийският договор показва и фактът, че българската писменост и Църква, както и голяма част от историята, са от Охрид, в рамките на Охридската архиепископия и Охридската книжовна школа, университет с три хиляди студенти, съществувал 100 години преди Сорбоната. Същото важи и за Сръбската православна църква, но това не е тема на настоящия материал.
Българските права
На България бе предоставено правото да наблюдава училищната програма в Македония за изпълнението на Софийското споразумение. Точно като Гърция. Защото в споразумението от Преспа най-лошото не е промяната на името, а премахването на македонското гражданство. По-конкретно, гражданството ще бъде записано в родителен падеж (граждани на), от учебниците ще бъдат изхвърлени македонските топоними за Пиринска и Егейска Македония, което е същото като да се забрани на хърватите да наричат Беч – Беч.
Да не забравяме, за да бъде прикрит един геноцид, или каквото и да е, беше направена причинно-следствена инверсия и насилие срещу една политическа нация.Именно затова бе използвана левицата, която по собственото си признание е анационална, а и в този случай дойде на власт на вълната на конфликт (т.нар. „цветна революция“, известна с това, че за целите на протеста унищожава чужда собственост под различни цветове) и се държи на власт благодарение на същия този конфликт.
Учудващо е колко им е лесно на някои хора на Запад да тласнат един народ в такъв конфликт и да си играят с чуждите животи, защото, вярвате или не, на мълчаливото мнозинство македонци им е важна националната идентичност, това, с което се дефинират. В края на краищата, в историята това винаги е била червената линия, която нито една нация, решила да оцелее, не е преминала. От тук произтичат въпроси, които не е моментът да се поставят гласно, но това време ще дойде в обозримо бъдеще.
Как реагира македонската опозиция?
Македонската опозиция смята, че ще бъде възможно с връщането на власт и/или с политическото влизане в европейската интеграция, или по съдебен път, да отмени спорните части от Преспанския договор, т.е. наложените с насилие, заплахи и подкупване на политици конституционни промени. Като се има предвид количеството насилие, аз не съм оптимист, но им пожелавам късмет.
Иначе, основната опозиционна македонска партия, зряло и умело, се подготвя за цикъла нови избори, първите от които са президентски, защото настоящата власт не е отговорна само за споменатите три договора. Тя е олицетворение и на спада на индустриалното производство, експулсирането и арестуването на чуждестранни инвеститори, натрупване на повече дългове за една година, отколкото през предишните десет и спиране на инфраструктурни проекти.
Бързо в НАТО
Кога може да се очаква влизането в НАТО и отварянето на вратата към ЕС?
Надяваме се, възможно най-скоро, защото от 20 години мястото на Македония е в тези интеграции. Преди 20 години подкрепата беше 80%, но оттогава, заради последиците от блокадата, които се чувстват и днес и невъзможността да се застане на пътя на произволното и анационално насилие, тя е спаднала.
Спадът на подкрепата също доведе до институционални проблеми в Македония. Иначе, освен малцинствата, македонците, страдащи от Стокхолмския синдром, са примирени и възмутени от ситуацията. Бойкотът на референдума показа това. И ако няма добър кандидат, аз се опасявам, че няма да бъде достигната нужната избирателна активност на президентските избори.
Как се коментира в Макдоения въвеждането на албанския като втори официален език
Това е изключително смешно. Според Охридското споразумение, двуезичието съществува от 2001 г. в общините, в които живеят албанците. Сега, според Тиранската платформа, двуезичието е и в общините, където дори златарите не са албанци. Не бива да се изненадваме, че институционалното насилие срещу македонците започна с конституирането на парламента в сегашния му състав, който бе утвърден в присъствието на 59 от 61-те необходими депутати и когато преди македонския, беше изпълнен националния химн на Албания.
