Единият произлиза от стария свят на гръцкото буржоазно общество, завършил е „Харвард” и е със строго консервативни убеждения. Другият – учил в държавни институции представител на средната класа, издигнал се в несъмнено по-новия свят на обърканата лява политика.
Острите различия между премиера на Гърция Андонис Самарас, и човека, който жадува неговия пост - Алексис Ципрас до голяма степен ще очертаят контурите на бойното поле в предизборната кампания за предсрочния вот на 25 януари. Това е сблъсък, който ще засегне и Европа.
„В края на краищата, гласуването ще се сведе до силно поляризирания избор между тези двама мъже”, каза Илиас Николапулос, професор по политически науки в Атинския университет. „И разбира се всичко, което техните партии представляват”.
Подкрепата за Самарас се разглежда като вот за стабилност. 63-годишният политик, някогашен яростен опонент на рестриктивните мерки, спечели и международна подкрепата, след като през 2012 г. неговата партия Нова демокрация пое властта като доминираща сила в крехка коалиция. И пазарите, и международните кредитори, които предоставиха на задлъжнялата страна спасителен заем от 240 млрд. евро, гледат на него като най-добрата гаранция за бъдещето на Атина в еврозоната, а дори и в ЕС.
След разпускането на парламента миналата седмица заради неуспешния му опит да избере нов президент – провал, който съгласно гръцкото законодателство автоматично повлича след себе си предсрочни избори, Самарас подчерта опасността от излизането от еврозоната, произтичаща от подкрепата за лявата радикална партия на Ципрас Сириза. Съюз между комунисти, маоисти, троцкисти и зелени, Сириза превърна в своя мантра отписването на гръцкия дълг и отменянето на рестриктивните мерки, съгласувани в замяна заеми от ЕС и МВФ. И двете са недопустими варианти за кредиторите.
Миналата седмица, когато социологическите проучвания продължиха да сочат сериозна, макар и намаляваща преднина за неомарксистите, Самарас каза в обръщение към гърците, че ако подкрепят бунтарите, ще е равностойно на това да допуснат Гърция да се разбие в скалите на неплатежоспособността и да бъде изхвърлена от зоната на единна европейска валута. Думите на Самарас проехтяха в скорошно изказване на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, който наскоро заяви с голяма увереност, че Ципрас не е „подходящият човек за Гърция”.
Докато на работохолика Самарас му се приписват заслугите, че е тласнал Атина по пътя на нерешително икономическо възстановяване - след най-тежката рецесия в историята си миналата година Гърция регистрира първичен излишък, той също се асоциира с болезнени икономии. И докато проучванията настоятелно го характеризират като по-подходящ за ролята на премиер, той въпреки всичко си остава част от управляващата класа, за която има усещането, че е опропастила Гърция.
За 40-годишния Ципрас са удобни обвиненията, че политическата върхушка, а именно Нова Демокрация и техните партньори социалистите от Пасок са тези, които са причинили огромната икономическа и социална криза на страната.
Някога осмиван като краен неконформист със склонност към странни прически, младият Ципрас е възприеман дори и от своите врагове като талантлив и изключително амбициозен политик. Ципрас, който живее в апартамент под наем в Атина с любовта си от гимназията и двете им деца, принадлежи към поколение, неопетнено от властта.
На изборите той ще се облагодетелства от дълбокото недоволство на гърците заради затягането на коланите през последните пет години. Повечето от подкрепата за Сириза идва от младите и безработните. За трите милиона безработни гърци спечелването на благоразположението на кредиторите е по-маловажно от премахването на болезнените условия, прикрепени към спасителните им програми.
За последните няколко години харизматичният политик се постара да изгради връзки с други крайно леви партии и да подобри своя говорим английски. За разлика от Самарас, който е завършил най-известния частен колеж в Атина и владее няколко чужди езика, Ципрас е завършил строителство и няма такива умения.
„Докато Самарас представлява традиционната управляваща класа на Гърция, Ципрас е новото хлапе в квартала, което се учи бързо”, каза Николапулос. „В него има много сила и на европейската скала предлага нещо ново”.
Ципрас говори открито за болежките на гръцкото общество: кронизъм, корупция и липса на равнопоставеност.
За симпатизантите му, сред които зачестяват представителите на изтъняващата средна класа, той е визионер, осмелил се да се противопостави на политиката срещу собствените интереси, прославяна от тъмното сърце на капиталистическата власт. Тази седмица Ципрас обяви, че победата на Сириза ще донесе надежда и с това „явен край на националното унижение и хуманитарна криза”.
В страна, все още поразена от разделенията от гражданската война, идеологията на Ципрас е смятана и за опасна.
И докато избирателната кампания е в разгара си, именно такъв имидж ще се опита Самарас да си припише. Малцина смятат, че Сириза няма да излезе победител на вота на 25 януари, но в атмосферата на задълбочаващите се страхове под съмнение остава дали ще успее да спечели категорично мнозинство. Това ще направи по-малките партии, включително новото движение на бившия премиер Георгиос Папандреу, ключови за всяко бъдещо правителство. И все пак, това, което е сигурно, е, че когато денят за гласуване дойде, двамата безкрайно различни мъже ще са изиграли ключова роля в очертаването на курса на страната в един от критично важните й моменти.
The Guardian
