В гръцкия парламент следващата сряда /22 януари/ ще се състои първото гласуване за избирането на Екатерини Сакеларопулу за президент на Гърция, предаде БГНЕС.
За да бъде Сакеларопулу избрана за държавен глава на първото гласуване, тя трябва да получи 200 гласа от общо 300 депутати в парламента, което означава, че в допълнение към 158 депутати от управляващата "Нова демокрация", тя ще се нуждае и от подкрепа от опозиционните партии.
През деня партиите в гръцкия парламент ще проведат заседания, за да решат дали да гласуват „за“ или „против“ Екатерини Сакеларопулу като нов президент на Гърция.
Ако тя бъде избрана за държавен глава, това ще бъде първата жена начело на Гърция в новата и най-новата история на страната. Досега винаги президентите и премиерите са били мъже. Нейното избиране не е много сигурно, въпреки че е издигната от управляващата партия; в повечето случаи изборът на държавен глава е плод на компромис между политическите сили.
В момента президент на страната е Прокопис Павлопулос. Преди него на този предимно церемониален пост бяха:
1. Каролос Папуляс от ПАСОК, който беше начело от страната от 2005 до 2015 г. Той беше един от най-близките съратници на покойния социалистически лидер и премиер Андреас Папандреу и негов външен министър;
2. Константинос Стефанополис, който също изкара два последователни президентски мандата от 1995 – 2005 г. Роден в град Патра, който се слави с това, че дава елита на десницата и армията в Гърция, Стефанополис беше избран за депутат от Нова демокрация, но след това се отцепи, и през 1985 г. създаде партията Демократично обновление. Той беше издигнат за президент от партията „Политическа пролет“ на бившия външен министър и премиер Андонис Самарас, който също се отцепи от „Нова демокрация“ през 1993 г. заради несъгласие с политиката на Атина спрямо Македония. Това стана причина за падането на правителството на любимия премиер на гърците Константинос Мицотакис /1990-1993 г./. Ключова роля за избора на Стефанополус изигра съюзът между управляващата през 1995 г. ПАСОК и националистическата партия на Самарас.
3. Константин Караманлис беше два мандата президент на страната от 1980 до 1985 г. и от 1990 до 1995 г. С неговото име се свързват всички успехи на нашите южни съседи през втората половина на ХХ век, включително приемането през 1979 г. на страната в тогавашната Европейска общност. Той има заслуга за преодоляването на натрупаните с десетилетия проблеми в двустранните българо-гръцки отношения, поддържа приятелски отношения с Тодор Живков. Караманлис е създател на една от двете основни политически сили в страната, която управлява и в момента, - „Нова демокрация“. Той е първият премиер след падането на хунтата на „черните полковници“ през 1974 г. и установяването на трайна демокрация в Гърция.
4. Христос Сардзетакис бе президент на Гърция от 1985 до 1990 г. Консервативен политик, който стана президент с гласовете на управляващите социалисти от ПАСОК по време на втория мандат на Андреас Папандреу /1981-1989 г./. Сардзетакис ще остане в историята като честния юрист, който не се подаде на силните на деня, и през 1964 г. разкри кой стои зад убийството на известния политик, борец за безядрени Балкани, лекар и спортист, - Григорис Ламбракис през 1963 г. в Солун. Убийството става причина за падането на правителството на Константин Караманлис и е пролог към диктатурата на „черните полковници“. Сардзетакис е уволнен от хунтата. През 1969 г. Костас-Гаврас направи филма Z, в който разказа историята на Ламбракис и Сардзетакис. Във филма участваха най-големите звезди на френското и италианско кино. Ролята на лекаря пацифист бе изпълнена от Ив Монтан, а на младия Сардзетакис – Жан-Луи Трентинян. Лентата Z спечели „Оскар“ за чуждестранен филми и имаше голям успех в бокс офиса.
5. За много кратък период от няколко месеца държавен глава през 1985 г. е Йоанис Алеврас.
6. Константинос Цацос, дългогодишен политически съратник на Констанин Караманлис и член на „Нова демокрация“, по професия философ. Той бе начело на Гърция от 1975 до 1980 г.
7. Михалис Стасинопулос е първият демократичен президент на страната след падането на хунтата и обявяването на Гърция за президентска република. Той е член на „Нова демокрация“ и управлява само няколко месеца от 18 декември 1974 до 20 юни 1975 г. След това се отказва от политическия живот.
