Лидерът на босненските сърби Милорад Додик ще се кандидатира за колективното президентство на Босна и Херцеговина, въпреки че смята държавата за „пропаднала“.
Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си
Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)
Изборите са по-късно тази година.
След Дейтънското мирно споразумение, с което беше сложен край на опустошителната война през 90-те години на миналия век в Босна, страната се състои от две полунезависими части - Република Сръбска и мюсюлманско-хърватска федерация.
Всяка от тях има собствено правителство, но си поделят слаби централни институции, включително колективното президентство, състоящо се от представители на трите основни етнически групи - босненските мюсюлмани, хърватите и сърбите.
Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали
Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония
„Ще бъда кандидат за президентството“, каза Додик пред сръбската телевизия RTS, но отново изрази убеждението си, че Босна е „провалена държава“.
В момента Додик е президент на Република Сръбска и е най-влиятелния политик в тази общност. Навремето беше любимец на Запада и приеман за умерен политик, а сега показва повече симпатии към руския президент Владимир Путин, предаде БГНЕС.
Още: Най-голямата база на НАТО в Европа ще е съвсем близо до България
Още: Нов голям горски пожар пламна близо до Атина
Додик редовно критикува централните институции на Босна и заплашва с провеждането на референдум за отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина. През януари той каза, че РС се движи към „възможно най-голямото“ ниво на независимост, което той определи като „легитимна политическа цел“.
Додик рядко посещава босненската столица Сараево, където е президентството.
Около половината от населението на страната, наброяващо 3,5 млн. души, са босненските мюсюлмани, една трета са православните сърби и 15% са хърватите, които са католици.
Още: Мистерия: Четири държави на Балканите останаха без ток
Още: Опасни жеги: В Турция термометрите показаха 52 градуса
Междуетническата война в периода 1992-1995 г. отне живота на 100 000 души.