Българо-македонската експертна комисия не стигна до единомислие за учебниците. Това съобщиха двамата съпредседатели на комисията проф. Ангел Димитров и проф. Драги Георгиев на проведена онлайн пресконференция с български и северномакедонски журналисти.
Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си
Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)
На 3 и 4 декември 2020 г. беше проведено видеоконферентно заседание на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, създадена в изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония.
Нейната цел беше да изгради единно становище между двете държави.
"11-ата поред среща е нулева, няма направена стъпчица напред", обяви проф. Ангел Димитров, който е бил и посланик в Скопие от 1992 до 2001. По думите му след деветата среща членовете на комисията от Северна Македония са отказали да подписват протоколите, като са настоявали да се ползва прилагателното "македонски".
Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали
Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония
Според него блокирането на това подписване на протоколите донякъде поставя под съмнение работата на комисията. "Защото без документи, които ясно отразяват какви дискусии са водени и какви решения са взети, нещата изглеждат несигурни и подсказват нежелание да се работи интензивно и резултатно", каза проф. Димитров. По думите му тази нова позиция е част от едно ново политическо поведение, свързано с опит за дискредитиране на България, което започна в Република Северна Македония.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-голямата база на НАТО в Европа ще е съвсем близо до България
"Нашите бележки бяха около 14 точки, в момента сме на четвъртата, свързана с цар Самуил - изцяло безрезултатна. За съжаление, дори показа отстъпление от подготвен текст до двете правителства за съвместно честване на тази историечска личност", каза проф. Димитров.
„Имаме качествено различен подход към интерпретацията на миналото и по-точно за края на Първото българско царство. Има един общ език – уважение към историческите източници. Всички източници говорят за българска държава, български цар, какъвто е Самуил. Има писмени и епиграфски паметници“, посочи още Димитров.
„Непрекъснато се подменят тезите, непрекъснато се внушава, че някой поставя под съмнение идентичността и езика на Македония. Всички тези внушения са непродуктивни. Забележките са само до историята. Не трябва да се спекулира със страстите и емоциите на хората“, каза проф. Димитров.
Още: Мистерия: Четири държави на Балканите останаха без ток
Още: Опасни жеги: В Турция термометрите показаха 52 градуса
Проблемът с прилагателното "македонски" е в това, че не се съгласяваме в кой контекст може да се употрябава и в кой не трябва съгласно Преспанския договор", каза съпредседателят от страна на РСМ проф. Драги Георгиев. По думите му дискусията е била академична и многослойна, но той също е съгласен, че няма резултати.
"Проблемът с цар Самуил няма как да се реши докато не седнем да коментираме въпроса като две европейски държави. България и Северна Македония не трябва да са заложници на история. Трябва да седнем и да се разберем, но това трябва да се прави настрани от политиката и историята да говори. Политизирането на историята няма да доведе до никакво решение. Историческите факти трябва да са винаги първи", посочи проф. Георгиев.
"Засега остава проблемът с приагателното "македонски". Надявам се да се намери решение", каза още той.
Журналист от Република Северна Македония зададе въпрос защо историците в българия не се разграничават от обидите, които вицепремиерите Захариева и Каракачанов сипят по адрес на македонската нация и македонския език. На това проф. димитров отговори, че обиди не е чувал.
