Инвестиционният фонд “KKR” публично прояви интерес за откупуването на задълженията на водещите публични сръбски компании. Начело на “KKR” е бившият директор на ЦРУ Дейвид Петреус, който напусна поста си след скандал - за разгласяване на секретна информация.
От фонда са потвърдили, че са готови да изкупуват дълговете на държавните „Сърбиягаз”, електроразпределителната „ЕПС” и миннодобивната „РТБ Бор”. Сръбското издание „Блиц” позовавайки се на източници в правителството в Белград, твърди, че “KKR” проявява най-голям интерес за закупуването на компаниите свързани с миннодобива и енергетиката.
„Бившият директор на ЦРУ притежава най-големия ресурс – информацията. Той много добре знае кое от дружествата представлява интерес и си заслужава да бъде закупено. При преговорите със Сърбия той проявява интерес към тези компании, на които държавата е гарант”, съобщава още източника на изданието.
Като потвърждение за истинността на тази информация е и твърдението на Махмут Бушати, един от създателите на стратегията за решение на проблема с неплатежоспособните държавни компании. „Малка е вероятността Петреус да се интересува от задълженията на фалиралите фирми. Той се интересува от онези кредити, които имат държавна гаранция. След като държавата няма средства за тях, преговорите за изкупуването на дълга, какъвто е този на РТБ "Бор", могат да бъдат минните находища или някои части от компанията, които могат да донесат печалба. За други публични компании могат да се търсят друг вид гаранции. Този фонд проявява особен интерес в никеловите и шистови находища, както и в маслодобива, на които Сърбия е богата”, заяви Бушати пред „Блиц”.
Професорът от икономическия факултет в Белград Божко Живкович, твърди че “KKR” има 3 начина за изплащане на кредитите. Единият е чрез печалбата, ако фирмата започне да работи, което може да стане ако се подобри икономическата активност. Другият е да преобърне кредита в собственост на фирмата и по този начин да стане съсобственик, включително и на задълженията. Третият е чрез ликвидация на предприятието. „В този случай на фонда се заплащат средства от имуществото, които се предлагат на търг след ликвидацията”, казва Живкович. Той допълва, че процентът на успех при изплащанията на дълговете не е висок, но фондовете не биха се наели с подобен ход ако нямат печалби. „KKR” най-вероятно разчита на реализиране на средства чрез недвижимото имущество, с които се гарантират кредитите. Те може би се надяват пазара на недвижими имоти да се подобри и така да изкарат средства, допълни проф. Бранко Урошевич, също от икономическия факултет.
