Счетоводната сметка за войната между Израел и "Хамас" вече показва милиарди долари - близо два месеца след началото на бойните действия, подпалени от нахлуването на екстремистите на израелска територия.
Докато израелските сили навлизаха все по-дълбоко в Ивицата Газа с цел да изтласкат Хамас след нападението на 7 октомври, главният счетоводен отдел на финансовото министерство на Израел прецизираше прогнозите и регистрираше разходите за всяка ракета прехващач в реално време. Разходите нарастват бързо, дори и при възможността за четиридневна пауза в бойните действия.
Още: Катар разкри колко и кои заложници ще пусне в началото "Хамас"
Колко струва войната?
Войната, която по оценки на Министерството на финансите струва на икономиката около 270 млн. долара всеки ден, ще е с приблизителни фискални разходи от 180 млрд. шекела (48 млрд. долара) през 2023-2024 г., по данни на финансовата консултантска компания Leader Capital Markets.
Израел ще поеме две трети от общите разходи, а САЩ ще платят останалата част, пише Bloomberg.
Фискалната математика на Израел означава, че правителството ще трябва да вземе значителни заеми, за да се справи с най-тежкия си въоръжен конфликт от половин век насам. Човекът, който отговаря за управлението на дълговите резерви на Израел в размер на 300 млрд. долара, осъзнава рисковете.
"Продължаваме напред с базов сценарий, който се отнася до няколко месеца на бойни действия и е включен в допълнителни буфери", заяви главният счетоводител на Министерството на финансите Яли Ротенберг. "Ние сме в състояние да финансираме държавата Израел дори при по-екстремни сценарии от сегашните боеве".
Още: Ето какво е забавило началото на примирието в Газа
Нови дългове
Военните действия на Израел нанасят на икономиката му удар, подобен на този от ковид пандемията. Страната трябваше да премине към военна готовност в рамките на няколко дни, след като "Хамас" предприе офанзивата, а Тел Авив отвърна с инвазия в Газа.
Снимка: Getty Images
Въпреки че правителството емитира международен дълг в йени, евро и долари чрез банки от "Уолстрийт" като Goldman Sachs, то разчита на вътрешния пазар, за да посрещне по-голямата част от финансовите си нужди. От 7 октомври досега Министерството на финансите е продало местни облигации на стойност 18,7 млрд. шекела в сравнение със средномесечна стойност от малко над 5 млрд. шекела до септември.
Още: "Хизбула" няма да обстрелва Израел, докато трае примирието с "Хамас"
Според оценките на Moody's Investors Service брутните нужди на правителството от заеми ще бъдат около 10% от икономическото производство през тази година - в сравнение с 5,7% през 2022 г.
Вътрешните лихвени проценти в Израел се повишиха по-слабо, отколкото в много развити икономики, поради което за правителството е сравнително евтино да взема вътрешни заеми. Доходността на 10-годишните облигации на страната в шекели се повиши от началото на конфликта, но в сряда затвори на равнище 4,2% - по-ниско от доходността на подобните американски държавни ценни книжа.
Отчасти благодарение на безпрецедентната намеса на централната банка, израелската валута напълно възстанови загубите си от началото на войната и в момента се търгува на най-силното си ниво спрямо долара от август насам.
