Още една година измина, но един от най-големите проблеми в световен мащаб - този в Сирия, си остава все така неразрешим. Макар през тази година да беше отбелязана "победа" над "Ислямска държава", основното противоречие, което доведе до войната в Сирия, остава все така неразрешено - режимът на Башар Асад и несъгласието на милиони хора фамилията Асад да продължава да определя живота им!
Сирия изпрати старата и посрещна новата 2017 година със спиране на водата към Дамаск след отравяне на изворите от бунтовниците при изворите Айн ал Фиджа.
По-рано на на 30 декември 2016 г. влезе в сила договореното от Турция и Русия спиране на огъня в цялата страна. Но само на хартия – реално много райони в Сирия попаднаха извън споразумението и ударите продължиха. Малко по-късно, на 5 януари 2017 г., ООН разкритикува сраженията между режима и бунтовниците в Уади Барада, които се отразяват на източниците на вода. Около 5,5 милиона души бяха с понижен или отрязан достъп до питейна вода, което увеличи риска от епидемии сред цивилното население около Дамаск.
На 11 януари управителят на област Дамаск обяви, че е постигнато споразумение, докато местни източници опровергаха това. Въздушните удари в Уади Барада не спираха, подготвяйки сухопътна атака по бунтовническите позиции. През същия ден сирийският президент обяви, че районът не е включен в турско-руското споразумение за спиране на огъня.
Хуманитарна криза и насилие срещу деца
На 13 март УНИЦЕФ обяви, че насилието срещу деца в Сирия е достигнало до безпрецедентни размери през 2016 година. Според данните на организацията, през 2016 година броят на децата, които са били убити, осакатени или наети като бойци на въоръжени групировки, е достигнал до рекордни размери. "Размерите на страданието са безпрецедентни. Милиони деца в Сирия са нападани ежедневно, техният живот се е преобърнал с краката нагоре", заяви Геерт Капеларе, регионален директор на организацията. "Всяко едно дете е изплашено до края на живота си с ужасяващи последствия за неговото здраве, добруване и бъдеще.", допълни още той.
На 14 февруари ООН предупреди за „приближаваща хуманитарна катастрофа“ в четири обсадени града в Сирия, призовавайки за незабавен достъп на помощи до жителите им. В изявление координаторът на ООН за Сирия Али ал Заатари предупреди за трудните условия на общо 60 000 жители на градовете Забадани, Мадая, Фуа и Кафрая. По думите на Заатари "60 000 невинни души са затворени там в кръг от насилие и лишения, където недохранването и липсата на подходяща медицинска грижа преобладават. Ситуацията представлява приближаваща хуманитарна катастрофа. Принципите на свободен достъп до хора в нужда трябва да бъдат приложени", каза тогава Заатари.
Химическата атака в Хан Шейхун
На 4 април се случи безпрецедентна атака със зарин в сирийския град Хан Шейхун. Свидетели разказват, че военен самолет е прелетял два пъти над града около 6:45 часа сутринта, местно време на 4 април. Самолетът е пуснал бомба, която е паднала в близост до централната пекарна по време на първото прелитане. Няколко души съобщават, че не са чули експлозия, но са видели на мястото да се издигат дим и прах. Те видели и ранените вследствие на първата бомба. Няколко минути по-късно самолетът е пуснал три или четири бомби, чиято експлозия е била чута.
По информация на Human Rights Watch жертвите на атаката са 92 души, 30 от които деца, а според медиците стотици хора са били ранени.
В продължение на месеци се водеха спорове кой е организирал атаката, в медийното пространство намериха място няколко фалшиви новини, но разследванията на Human Rights Watch и ООН доказаха, че атаката е била организирана от сирийските правителствени сили, макар американски професор да излезе с теория, че няма нито едно доказателство за химическа атака от въздуха.
В края на ноември стана ясен и механизмът, с помощта на който Русия е използвала видеозапис с 2-годишна давност и твърдения на така наречената "алтернативна" шведска правозащитна група, която представяше доказателства, че химическата атака в Хан Шейхун всъщност е пропаганда на сирийската опозиция.
Три дни след случилото се в Хан Шейхун, САЩ се намеси и за пръв път атакува база на силите на Башар Асад - с ракети. Ударът беше срещу базата край град Хомс и беше предупреждение от страна на Доналд Тръмп, че няма да търпи използване на химическо оръжие. След тази намеса реално войната в Сирия не се промени, но е факт, че през тази година нямаше повече съобщения за химически атаки. Друг интересен факт е, че Русия не реагира по никакъв начин на интервенцията.
Зоните за деескалация
На 5 май влезе в сила руският план за създаване на "сигурни зони" в Сирия, като част от последния епизод в опитите да се прекрати насилието в страната. Споразумението беше подписано от представителите на Русия, Турция и Иран на конференцията в Астана, Казахстан: Александър Лаврентиев, Седат Йонал и Хосейн Ансари.
След предишните провали, тази сделка предостави за първи път някакъв механизъм за наблюдение на спазването на примирието: в случая, руски, ирански и турски военни сили ще наблюдават ситуацията на терен. Беше решено, че независими екипи на ООН няма да бъдат допуснати в зоните, т.е. няма да има други сили, които да следят за ситуацията. ООН изрази подкрепа, но САЩ, които не участват в преговорите в Астана, заявиха, че имат причина да бъдат подозрителни спрямо шансовете споразумението да се изпълни напълно, но призоваха сирийската опозиция да се ангажира по него сериозно.
Сделката призова воюващите страни да спрат военните действия с всякакъв тип оръжия в рамките на определените зони, уточни изданието remilitari. Зоните обхващаха основните фронтови линии между бунтовническите сили и проправителствените части. Първата и най-голяма зона беше в провинция Идлиб, втората зона беше в провинция Хама, а третата беше в провинция Дамаск – районът, известен с наименованието Източна Гута, където бунтовниците държаха предградия на столицата Дамаск, а правителството се опитваше да си върне контрола от 2012 насам. Четвъртата зона покриваше фронтовата линия на юг в близост до границата с Йордания, като Русия заяви, че с времето зоните ще се увеличат. Според опозицията пък, трябваше да има спиране на огъня на територията на цяла Сирия.
Според анализаторите, сделката за създаване на зони за деескалация може би няма да доведе до края на сирийската гражданска война, но със сигурност ще отвори нова глава в динамиката ѝ. При тези условия, които се виждат засега, съвсем възможно е да се стигне до нарушаване на примирието и взаимни обвинения на трите държави, всяка от които има свои интереси в Сирия.
Превземането на Ракка
На 4 юни бе съобщено, че подкрепяните от САЩ сирийски военни формирования са навлезли в най-силно укрепената част на град Ракка, който джихадистите от "Ислямска държава" (ИД) бяха обявили за своя столица. Военните действия, обаче доведоха до многобройни жертви сред цивилното население. В края на август хуманитарните агенции на ООН изразиха дълбоко безпокойство от съобщенията за гибелта на десетки мирни жители в сирийския град Рака след въздушни удари на международната коалиция, оглавявана от САЩ. Според данните, в последните седмици е имало информация за десетки убити и ранени цивилни лица. В града, контролиран от терористичната организация "Ислямска държава" по това време, бяха останали 25 000 души.
Най-активните бойни действия по освобождаването на Ракка се проведоха през септември. На 17 ноември сирийската опозиция обяви, че е превзела столицата на "Ислямска държава". Едно от последните места на съпротива е била болницата на града, където в сражение са убити 22 джихадисти. В последните дни на 100 бойци на ИД е било позволено да напуснат заедно със семействата си като част от мирни споразумения.
Според различни анализатори, обаче, освобождаването на Ракка не означаваше, че "Ислямска държава" е победена. Напротив, планът на организацията е да изчака враговете си на терен в Близкия изток, докато прегрупира силите си и междувременно да вдъхновява последователи по цял свят да продължават битките в своите държави на произход. В момента, когато идваха първите новини, че Ракка е паднал, експертите по сигурност в ЕС се притесняваха най-вече за възможността спящи клетки да бъдат активирани.
На 20 октомври американският държавен секретар Рекс Тилъръсн, заяви, че освобождението на сирийския град Рака от „Ислямска държава“ не означава, че борбата с групировката е приключена. Тогава той допълни, че международната коалиция, водена от Вашингтон, продължава да използва всички средства за нейното ликвидиране. По-късно Тилърсън добави, че президентът на Сирия Башар Асад и неговото семейство нямат място в бъдещето на Сирия.
Освен това от администрацията на САЩ обявиха, че не настояват президентът на Сирия Башар Асад да напусне поста си още преди формирането на нова власт в арабската страна. Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън потвърди това по време на разговор с придружаващите го журналисти в Женева - за поредния кръг от преговори за мира в Сирия на 27 ноември. Тилърсън подчерта, че Вашингтон не гледа на оттеглянето на Асад като на предварително условие за преход към нова власт в Сирия.
Изтеглянето на руските войски
На 11 декември президентът на Русия Владимир Путин нареди изтегляне на руските войски от Сирия в пунктовете за постоянна дислокация. По-рано бе съобщено, че руският президент е пристигнал на изненадващо посещение в базата "Хмеймим". Путин подчерта, че въоръжените сили на Русия заедно със сирийската армия са разгромили най-боеспособната групировка на международните терористи. Владимир Путин заяви още, че Русия ще нанесе нов, още по-мощен удар по терористите, ако отново се опитат да нарушат мира в Сирия: "Ако терористите отново надигнат глава, то ние ще им нанесем такива удари, които все още не са виждали. Ние никога няма да забравим за жертвите и загубите тук в Сирия и у нас в Русия", е допълнил още руският президент.
На следващия ден руският президент внесе за разглеждане в Държавната дума споразумение със Сирия за разширяване на територията на руския материално-технически пункт в Тартус за 49 години напред. Русия да може да разположи в този пункт до 11 военни кораба едновременно. Също така законопроектът предполага решаването на въпроса с влизане на руски кораби в сирийски териториални води и сирийски пристанища. Сирия от своя страна "изразява съгласие" с това и поддържа възможността за "развитие и модернизация на инфраструктурата за извършване на ремонт, попълване на запаси и отдиха на членове на екипажа".
Анализаторите обръщат внимание на факта, че Дамаск няма юрисдикция върху нищо, свързано с базата, включително операциите от нея. Руските военни ще имат две бази за постоянно - Хмеймим и Тартус с опцията за още две непостоянни. В момента Русия има 6000 войници в Сирия, като бяха изтеглени 350 до този момент. В Сирия ще останат и установките С-400 и специалните части.
Че войната в Сирия е далеч от края си си пролича в средата на декември, когато излезе информация как американски и руски самолети се предизвикват едни други в зоната при Ефрат, в която продължава битката срещу "Ислямска държава". Точно там картината е крайно мътна - дали Русия води операции срещу джихадистите, а не срещу подкрепяни от САЩ опозиционери и дали сирийската опозиция не се мъчи да установи контрол върху колкото се може по-голяма територия преди Башар Асад и подкрепящите го руски части? А най-важният въпрос е дали нервите на действащите на терен американски и руски военни ще издържат и 2018 година няма да доведе до далеч по-сериозен и мащабен конфликт, отколкото досега?