Ахмед и Кадижа са женени от 65 години. В момента живеят в бежански лагер. Имат осем деца, но нито едно не е с тях сега. Вижте тяхната история, разказа от Spotlight Syria.
Не помня от кога сме женени, но винаги сме били щастливи. Толкова много я обичам, няма достатъчно думи да го изразя... Тя е майка на децата ми. Никога не сме се карали. Живеехме в любов, разказва Ахмед.
Защо сме в лагера? Заради самолетите. Не сме се връщали у дома от четири години. Щеше ми се да бях умряла преди да ни се случи това. Ракетите падаха над нас, сякаш е края на света, споделя Кадижа.
Мъжът не крие болката си: "Нашите сърца са празни от тъга и бедност... Беше време, когато имахме осем деца на помощ, ако се разболеехме. Сега нямаме нито едно."
Кадижа вече сякаш е приела суровата действителност:
"Не се притеснявай, ще си починем като умрем", казва жената и допълва: "Смъртта е в ръцете на Бог. Никой не знае. Никой не зная дали ще се приберем у дома или ще останем тук. Ден и нощ мисля за гроба ми, не за това дали ще се върна или не. Да, не прекъснато мисля за смъртта. Какво да ви кажа... Иска ми се един ден всички да могат да се завърнат по домовете си и отново да водят нормален живот. Надявам се и децата ми да могат да се приберат. Мислите ли, че ще видя децата си отново? Как да ги видя? Нямаме нищо освен Бог, само Бог е с нас..."
Можем само да чуваме гласовете им по телефона. В бежанския лагер имаме нужда от всичко. Нямаме достатъчно вода, нямаме хляб, нямаме нищо. Хората са гладни и жадни. Вчера един човек се опита да продаде сина си. Чували ли сте подобно нещо? Искаше да го продаде за 100 долара. Питат го: „Защо?“, а той отговаря: „За да купя хляб за семейството си.“ Има хора, които продават органите си, за да купят хляб за семейството си. Честта на мюсюлманите изчезва, никой не го интересува. Само Бог е с нас.
