Добре известно е, че в Сирия руските военнослужещи изпълняват специална мисия, включително участие във военни действия. Ясно е, че загубите не могат да бъдат избегнати в такава ситуация. Министерството на отбраната не крие тази тъжна статистика, понякога без да навлиза в подробности много сухо оповестява самия факт на загубите в Сирия. Сега те бяха озвучени от първия заместник-ръководител на Комитета по отбрана на Държавната дума Андрей Краснов. Според него 112 военнослужещи са загинали в САР от 2015 г. насам.
Тук може да се припомни, че Краснов е завършил въздушнодесантното училище в Рязан и въпреки че не е успял да стигне до Афганистан, той знае за войната от първа ръка. През август 2008 г., вече на длъжността заместник-командир на 76-та въздушно-десантна дивизия в Псков, ръководи група руски парашутисти, които изтласкват грузински части от Южна Осетия. Тогава по време на боевете двама от подчинените му са убити. Можело да има и повече, но гвардейският полковник действал умело и избягвал големи загуби. Вероятно поради това обстоятелство именно от неговите устни информацията за загубите в Сирия звучи най-достоверно.
За 5 години и 5 месеца участие на руските въоръжени сили във военните действия в Сирия броят на жертвите на 112 души не е толкова голям. Разбира се, всеки изгубен живот е болка от загубата, както за роднините, така и за самата армия, така че те се опитват да ги сведат до минимум и, ако е възможно, изобщо да ги избягват. Но на война, като на война - рядко се случва без загуби. И тук може да се припомни дългогодишната война в Афганистан, в която участваха съветските войски. От декември 1979 г. до 15 февруари 1989 г. общият брой на загиналите е 15 051 човека. Несравнимо повече, отколкото в Сирия.
„Сравненията са неподходящи, но ако в Афганистан се бихме, както сега в Сирия, тогава броят на жертвите нямаше да бъде измерван с хиляди“ - казва Генадий Шорохов, заместник-председател на организацията на ветераните от локалните войни и въоръжени конфликти „Бойно братство“. В Афганистан масирания характер на сухопътните операции в планински и пустинни райони неизменно беше придружен от смъртта на хора. В Сирия, на първо място, активно се използват високоточни оръжия на аерокосмическите сили, ако е необходимо и силите на ВМС също се включват с използването на крилати ракети „Калибър".
Въпреки факта, че участието на руския контингент в Сирия не е номинално, а съвсем реално, подходът към воденето на военни действия се промени значително. Оттук и ниското ниво на загуби, включително от страна на руския спецназ от Силите за специални операции (ССО).
Най-голям брой загуби в Сирия са настъпили през 2018 г., когато на 6 март там се е разбил военно-транспортен самолет Ан-26, превозващ 39 руски военнослужещи, а на 17 септември е свален по грешка от сирийската ПВО разузнавателен самолет Ил-20, в който са летели 14 души, включително офицери от ГРУ. В същото време, пак през 2018 г., ударен самолет Су-25 беше свален, пилотът майор Роман Филипов се катапултира и загина в бой с терористи. На 3 май изтребител Су-30СМ се разби над Средиземно море, двамата пилоти загинаха. На 7 май, по време на планиран полет над източните райони на страната, хеликоптер Ка-52 катастрофира, убивайки двамата пилоти.
През 2019 г., според официалните данни на Министерството на отбраната на РФ, в Сирия са убити четирима военнослужещи. В същото време редица чуждестранни недружелюбни информационни агенции тогава оперираха с броя на убити 500-600 души. Тук обаче има нюанс - руските военни признават загубата само на собствения си персонал, но не и на руските граждани, които са в Сирия като част от ЧВК на доброволни начала. Би било просто невъзможно да се скрият големи загуби в ерата на достъпа в Интернет.
Цифрите на загубите в Сирия, изразени сега от заместника Андрей Краснов, наистина се отнасят само до руския военен персонал. Възможно е в списъка да не са включени всички убити военнослужещи - например сержант Михаил Милшин, курсант-десантчик с познания по арабски език, който е тежко ранен при експлозия при смъртта на генерал-майор Вячеслав Гладких през август 2020 г. Няколко седмици по-късно този курсант-стажант почина в болница „Бурденко” в Москва, но не е известно дали името му е в този списък. Същото се отнася и за имената на загиналите военни съветници или от ССО.
Имената им стават известни, уви, едва след смъртта им. За щастие това са единични случаи. През март 2016 г. стана известно за смъртта на един от офицерите на ССО Александър Прохоренко близо до Палмира. Старши лейтенантът коригираше огъня на авиацията и артилерията, открит е от джихадистите и е обкръжен. За да не бъде заловен, той извика огъня върху себе си. Посмъртно е награден със Звезда на Герой на Русия.
Дори чуждестранни военни и журналисти от страните на т. нар. „потенциален противник” отдават почит на смелостта на руските специални сили. През пролетта на 2017 г. в провинция Алепо група от 16 души на ССО, намираща се в тила на врага, е открита и започва бой срещу 300 джихадисти. Повече от денонощие продължава боят с добре оборудваните наемници, които възнамеряваха да превземат господстващата височина, включително с използването на бронирани превозни средства. Руските командоси можеха да отстъпят, но предпочетоха да не напускат позициите си. В резултат на това бяха унищожени всички бронирани машини на нападателите, включително напълненият с експлозиви „shahid-mobile” (в случая това беше BMP-1), повече от петдесет джихадисти. След изчакване на приближаването на правителствените войски, групата, която не претърпя нито една загуба, се завърна благополучно в базата. "Руснаците в Сирия са наистина страхотни!" – писаха западни медии, след като научиха подробности за боя.
Руски военен персонал присъства в Сирия отдавна. Група съветски военни специалисти, като сборно военно формирование, е изпратена в Сирия още през далечната 1956 г. По-късно, през 1973 и 1983 г., размерът на контингента се увеличава поради регулярните части на съветската армия, което се разглежда като конфронтация в Студената война между СССР и САЩ и борба за влияние в стратегически важния регион на Близкия изток. Броят на техните загуби все още остава класифициран, но е сигурно, че те са участвали във военни действия, включително на Голанските възвишения.
В продължение на много десетилетия Сирия разполагаше с традиционно силен и добре обучен апарат от съветски военни съветници и специалисти, които бяха включени във всички административни нива на сирийската армия. Обхватът на техните задължения понякога надхвърляше правомощията на съветници. Съветските военни съветници и специалисти - пилоти, моряци, зенитчици, танкисти - взеха пряко участие в бойните действия на сирийско-израелския фронт. Най-известни са Шестдневната война (1967), Войната на изтощение (1970), Войната във въздуха (1972), Войната Йом Кипур (1973), Ливанската война (1982), „Окупация и морска блокада на Ливан от силите на НАТО "(1983). През следващите години съветските специалисти предаваха боен опит на арабите и обучаваха сирийците да владеят военната техника и оръжията, доставяни на Сирия от Съветския съюз.
„От края на седемдесетте години на миналия век нашите военни съветници не са участвали пряко в активни военни действия в Сирия“ - казва полковник Анатолий Матвейчук, бивш съветник на ръководителя на сирийската военна академия в Алепо. - В по-голямата си част работата на Службата на главния военен съветник по това време се свеждаше именно до консултантски функции, преподавателска работа, обучение на сирийците да използват военната техника, доставена от нашата страна. Акцентът беше върху обучението на местни инструктори, които след това ще обучават местни специалисти за сирийската армия. Много внимание беше отделено на политическото обучение на сирийците. Но именно техническите умения в обучението бяха основни - сирийските войници, бидейки смели воини, не владееха сложно военно оборудване толкова успешно, колкото изискват стандартите.”
Известно е, че от сегашните руски военнослужещи, убити в Сирия, 18 са били именно съветници, които са действали в състава на подразделенията на правителствената армия. Възможно е да не са запомнени по име поради специалната мисия на тяхната работа, която не позволява разкриването не само на имената им, но и на самия факт на присъствието им в Сирия.
Превод: Ганчо Каменарски
