Безпрецедентното наводнение, което предизвика разрушения в различни райони на Южен Урал в Русия, може би е засегнало редица опасни обекти, твърдят еколози. Те посочват по-специално наводнените стари уранови находища в Курганска област и едно шлаково депо в Новотроицк, Оренбургска област. Опасните вещества могат да предизвикат епидемия от рак и други заболявания сред местното население. Руските власти и държавни агенции отричат последиците от катастрофалните наводнения, обвинявайки еколозите в дезинформация.
Няколко опасни химически съоръжения са в зоната на наводнението
Още през 2022 г. изследователи от Оренбургския университет са разгледали различни сценарии за тежки бедствия и катастрофи в техния регион, включително от силно наводнение. Опасенията им са били свързани с факта, че в Оренбургска област работят 27 опасни химически съоръжения: в много от тях техниката още тогава е била силно амортизирана. В доклада си учените обръщат особено внимание на възможността да бъдат разрушени резервоари с токсични отпадъци. При песимистичен сценарий зоната на замърсяване в случай на изпускане на опасни химически вещества може да се разпростре на площ до 1500 квадратни километра, прогнозират те.
Екологичният проект "Земята е важна за всички" обърна внимание на факта, че настоящото разрушително наводнение е наводнило шлаковото депо в Новотроицк. Местно металургично предприятие съхранява там производствени отпадъци с висока концентрация на тежки метали. Природозащитниците се опасяват, че вредните вещества може вече да са попаднали във водата и да са опасни за местната природа и живите същества.
Наводнението е достигнало до уранови кладенци в Курганската област
Много по-сериозна може да се окаже ситуацията в Звериноголовския район на Курганска област, където през април под вода останаха и част от старите уранови кладенци, които може би съдържат радиоактивни вещества, казаха природозащитници пред ДВ. Думите им бяха потвърдени от сателитни снимки, видеозаписи и разкази на свидетели от региона.
На това място по съветско време е била извършвана експериментална работа в урановото находище "Добровольное", която обаче е била спряна и призната за опасна още тогава - именно поради опасността от наводнения, казва бившият ръководител на щаба на Навални в Курганска област, физикът и еколог Алексей Шварц. В средата на 1980-те години в тези мини е бил извършван пробен добив на уран, допълва ядреният физик Андрей Ожаровски, експерт от Руския социално-екологичен съюз.
Радиоактивни частици могат да попаднат в питейната вода
Въз основа на наличните информации еколозите са убедени, че разтвореният уран е попаднал в река Тобол. Според изчисленията на Ожаровски има голяма вероятност хората, които живеят надолу по течението на реката, да бъдат изложени на така наречената "колективна доза" радиоактивност - ниска за един отделен човек, но опасна поради въздействието върху значителен брой хора. По течението на Тобол се намира град Курган с население около 300 000 души, а освен него има и редица други населени места.
Реката е основен източник на питейна вода за стотици хиляди хора, а пречиствателните съоръжения не са в състояние да филтрират радиоактивни частици, казва Ожаровски: "Ако човек приеме радиоактивни вещества с водата или храната, това може да се окаже последната капка, която да прелее чашата и да предизвика онкологично заболяване”. Специалистът съветва местните жители да пият само бутилирана вода.
Според еколозите водата може да е заляла 100 до 300 такива уранови кладенеца. Част от тези кладенци още изпускат остатъчен уранов разтвор, казва Ожаровски, който лично е наблюдавал опасното явление. Той е участвал в изследване на кладенците през 2019 година. Седем от 12-те изследвани тогава кладенеца все още са били радиоактивни. Според него е трудно да се прецени какво количество радиоактивна течност от тях може да е попаднало във водата по време на сегашното наводнение.
"Росатом никога не свидетелства срещу себе си”
Алексей Шварц обяснява, че измерването на степента на замърсяване на водата с радиоактивни частици изисква сложни изследвания: "Водата трябва да се изпари, утайката да се прекара през спектрограф и т.н. Това може да направи само лаборатория на Росатом". Шварц обаче се съмнява, че държавният концерн ще извърши такива измервания или ще направи резултатите публично достояние: "Росатом никога не свидетелства срещу себе си”, казва той.
Росатом изобщо не споделя опасенията на еколозите: На 23 април “Далур” - компанията, която управлява находището "Добровольное", нарече съобщенията за възможен разлив на радиоактивна течност "умишлена дезинформация". От дружеството обясняват, че находищата са разположени на високо място и не са засегнати от наводнението.
Тази информация отчасти се потвърждава и от Андрей Ожаровски, който уточнява, че дъщерното дружество на Росатом "Далур" е прокарало нови сондажи на възвишенията преди няколко години, но кладенците, които не се споменават в официалния доклад, се намират в низините. Именно те са се наводнили, казва Ожаровски.
Както след аварията в Чернобил?
Лоялни към руските власти еколози твърдят, че наводнението не е засегнало опасни обекти. „Все още няма необратими последици“, заяви в интервю за "Парламентарен вестник" Виктор Данилов-Данилян, научен директор на Института по водни изследвания на Руската академия на науките. Според Максим Токарев, член на експертния съвет на Комитета по екология и опазване на околната среда към Държавната дума, основната заплаха идвала по-скоро от наводнените гробища, външните тоалетни и други санитарни обекти. Той признава, че пестицидите и хербицидите могат да замърсят обширни територии, но твърди, че "мерките по почистването" могат да отстранят тежките последици.
От своя страна Алексей Шварц казва, че мълчанието на по-голямата част от екологичната общност и опитите на руските власти да "заглушат" проблема напомнят за ситуацията с аварията в Чернобилската атомна електроцентрала. Властите на СССР тогава не успяха да скрият последиците от тази катастрофа. Екологът Шварц смята, че от година на година наводненията в Южен Урал ще стават все по-разрушителни, също както и последиците от тях.
Източник: Дойче веле
