Призракът на дяснорадикалното насилие придоби очертания във Великобритания, която преживя серия ислямистки атаки през пролетта и лятото на 2017 година. На 19 юни жителят на Кардиф Дарън Озбърн, зад волана на микробус, връхлетя върху група мюсюлмани на територията на лондонския Финсбъри парк, в близост до джамия. Осем души бяха ранени, а един човек загина. В хода на разследването стана ясно, че престъпникът изпитвал желание "да отмъсти" за предишните терористични атаки в Англия. Някои факти сочат към психически проблеми при Озбърн, който в разговори със семейството си е говорил за самоубийство. Преди да атакува парка до джамията, Озбърн е обмислял по-сериозно нападение – срещу мюсюлманска демонстрация в Лондон, пише в своя статия руският журналист Игор Гашков за РИА Новости.
Да си спомним за Брайвик
Към броя на душевно болните със сигурност може да се отнесе и неназованият по име терорист, който на 29 юни се опита да нападне джамия в парижкото предградие Кретей. Той също е използвал автомобил, с който навлиза през оградата на комплекса на храма. По думите на разпоредителя на джамията Карим Бенаис атаката е могла да причини човешки жертви: "Ние едва избегнахме най-лошото. Когато всичко се случи, вярващите трябваше да излязат от молитва. Става въпрос за стотици хора." Френската полиция установи, че неуспелият терорист е бил хоспитализиран два пъти в психиатрично заведение – през 2006 и 2007 година.
През юли 2017 година във Франция беше предотвратен и терористичен акт срещу президента на страната Еманюел Макрон. Лидерът, който стана известен и с думите си, че не съществува френска култура, а има разнообразие, в това число и ислямската култура на Франция, е бил мишена на 23–годишен екстремист. Той не е имал оръжие, мъжът е разчитал да се сдобие с него в интернет и така попада в полезрението на полицията. Ако екстремистът беше успял, щеше да обърне оръжието си срещу мюсюлманите.
Къде се ражда антиджихадът?
Споменатите инциденти не се изчерпват с опитите да се отговори на терора с терор. Има недоказани случаи: например инцидентът от 26 юни в Нюкасъл, където бус се вярза в празнуващи Байярам и рани шест души. Независимо от това, че жертвите са мюсюлмани, полицията не е уверена в антиислямската следа на случилото се. Интересното е, че по същото време в града е бил задържан радикалният мюсюлманин Абдаррахман Ал Харбати, обвинен в разпространяването на екстремистки материали и съучастие за подготовка на терористичен акт.
Същата закономерност – съседство на ислямистки и антиислямистки екстремисти, може да се проследи и в случая с предградието в Париж. Джамията в Кретей е известна с това, че в нея се е изказвал сирийският ислямист Саид Рамадан Ал Бути. Що се отнася до джамията във Финсбъри парк, то там е проповядвал известният имам-радикал Абу Хамза, който в последствие бе осъден на доживотен затвор в САЩ.
Антиислямският тероризъм се подценява
Точно така формулират гледната си точка в най-настъпателната правозащитна организация на френските мюсюлмани. След опита за нападение в Кретей, ислямските поддръжници за правата на човека излязоха с официално изявление: "Обявяваме се срещу това да се използват евфемизми за терористичните атаки. Или думите "терористичен акт" и "опит за терористичен акт" се използват само за групи, претендиращи за връзка с исляма?"
След атентата в Париж през 2015 година на стените на джамията в Кретей се появиха десетки графити – рисунки на кръстове с кръв. Мюсюлманите приеха това като заплаха за себе си.