Днес, 16 април, южната съседка на България - Турция, избира по какъв път да тръгне. Избирателните секции в 33 от 81 провинции в страната бяха отворени в 7 часа. В останалите райони на Турция секциите отвориха по традиция с час по-късно - в 8:00 - и ще работят до 17:00. Право на глас имат над 55 милиона турски граждани. В цялата страна избирателните секции са 145 хиляди.
В страната е в сила забрана за публична агитация, медиите нямат право да съобщават резултати от социологически анкети или да пускат политически рекламни послания, както и да водят на живо разговори с политици или експерти, които може да се оценят като пропаганда. Забранено е провеждането на екзитпол и снимането на попълнени бюлетини. Гласува се върху предварително подготвена бюлетина с размер около A6 и два сектора - бял с "да" и по-тъмен с "не". Изборът става със специален печат, който се поставя в съответната половина. Печатът е с надпис "избор" и се дава на гласуващия от комисията, след което се връща обратно.
На специалния референдум турските граждани ще трябва да отговорят с "да" или "не" на общо 18 предложения за промяна на турската конституция. Отговорът обаче няма да бъде даван въпрос по въпрос, а анблок - "да" или "не" за всичките 18 предложения.
Дори само този факт би накарал всеки средноинтелигентен човек да си зададе въпроса как е възможно да кажеш твърдо "да" или твърдо "не" на общо 18 предложения, без да имаш възможност да си кажеш мнението по всяко от тях поотделно. Основните предложения засилват властта на президентската институция – например, ако президентът наложи вето на даден законопроект, парламентът може да преодолее ветото само с абсолютно пълно мнозинство; президентът изготвя държавния бюджет, а парламентът не може да внася поправки в него – може само да не го одобри, като в такъв случай изготвя временен бюджет и ако той не бъде приет, се действа съгласно бюджета от миналата година; премахва се парламентарният контрол; парламентът може да стартира процедура за разследване на президента, само ако всички депутати са съгласни; президентът не прекратява партийното си членство. Но отдавна референдумът на турския президент Реджеп Ердоган не се анализира от позицията на "за" и "против" отделни текстове - той е считан като цяло за фактическата стъпка, която ще позволи на Ердоган да установи железен режим в Турция. Режим, в който всичко зависи от него.
Когато стана ясно, че референдум ще има, бяха направени редица анализи между Ердоган и бащата на модерна Турция - Мустафа Кемал Ататюрк. Унищожава ли Ердоган наследството на Ататюрк - за мнозина със сигурност, за други го развива.
"Молбата на халифа била скромна - по време на петъчната молитва да носи тюрбан в стила на султан Мехмед Втори от 15 век. И искал да знае дали новоизбраният президент имал нещо против. А той отвърнал безцеремонно: "По-добре е халифът да носи редингот, както е прието за държавните мъже." А по-късно добавил, че самият той смятал халифата за "пълна глупост". Тази история, описана от историка Сюкрю Ханиоглу в биографията на Ататюрк, е симптоматична за решителния и безцеремонен начин, по който подхождал Ататюрк към религиозните и политически традиции на току що разпадналата се Османска империя. Също толкова безцеремонно той постъпил и по отношение на имама, който дотогава отговарял за турското национално събрание - премахнал ненужния пост. "Нямаме никаква нужда от молитви", отсякъл Ататюрк. По този повод Ханиоглу пише, че за Кемал Ататюрк съществувала само една религия - религията на светската република, припомня Deutsche Welle.
Географът от Центъра за турски и интеграционни проучвания в Есен Канер Авер предполага, че Ердоган иска да влезе в историята като най-важния държавен глава след Ататюрк. Има и още нещо, твърди Авер. "Ердоган се стреми към абсолютната власт. И затова му трябва тази конституционна реформа. Само така може да подкове конституционно президентската си система", казва той.
Към това се прибавя и фактът, че през 2023 година се навършват 100 години от основаването на републиката. "Тогава Ердоган иска да се покаже като могъщия управник, който е извадил Турция от сегашната кризисна вътрешно- и външнополитическа ситуация и я е повел към бъдещето", казва Канер Авер. За да получи достатъчна подкрепа за конституционната реформа, Ердоган разчита именно на това мнозинство от турците, което от над 100 години е против реформите на Кемал Ататюрк - слабо образованите хора в провинцията. Освен това Ердоган води и една решителна политика на символите: той разпореди да бъде издигната голяма джамия на хълм над Босфора, повиши данъците върху алкохола и забрани продажбата му в близост до джамиите. Ердоган наложи волята си и спрямо жените, на които отново е позволено да носят забрадки в обществените учреждения, например в университетите.
В идеологическо отношение, казва Канер Авер, Ердоган произхожда от национално-консервативната религиозна среда. "И ако постигне целите си, в държавния апарат ще бъдат въведени съответните елементи на тази среда", смята той. Авер обаче не вярва, че Турция ще стане наистина ислямска република. "Във всеки случай доминацията на национално-консервативните ислямисти в структурите, вероятно и в законодателството, обществения живот и академичните среди ще се усеща по-силно, отколкото днес. Гласуването за президентска система ще бъде същевременно и гласуване за културната идентичност на Турция", посочва той.
