В Ислямска държава рядко има нещо, оставено на случайността. Не е случайно кои хора са лидери на групировката или кои заменят вече убитите. Не е случаен и изборът на командирите, водещи подразделенията към фронтовите линии. За бойното поле още повече – тактиката на групировката досега показва, че ясно се разбира теренът и срещу какво сили са изправени джихадистите.
Когато преди две години „халифът“ Абу Бакр ал Багдади избира за речта си Голямата джамия в Мосул, това също не е случайност.
Джамията е построена от династията Занги, която управлява едновременно Алепо и Мосул през 12 век. Днес въпреки различните конфликти и опасности, пред които са изправени, много местни хора продължават да виждат градовете като близнаци в едно и също тежко положение.
Това, което се случва сега, е различно за двата града.
В Мосул САЩ водят коалиция срещу Ислямска държава. Иракското правителство вижда като свой приоритет запазването на сигурността на цивилното население. Кампанията предвижда за първи път и местните страхове от участието милициите, действащи под знамето на т.нар. Народно опълчение или Хашд ал Шааби. Алепо от своя страна има различна съдба: сирийският режим и неговите съюзници са се заели със задачата да заличат всяко присъствие на бунтовническа активност и ако може да изкоренят спомена за бунта от 2011. В кампанията на сирийското правителство не се взимат предвид цивилните жертви, нито има съображения за участието на милиции от Ирак, Ливан и Афганистан.
Но колкото и да са различни ситуациите, пред които са изправени двата града, Алепо и Мосул имат много общо в мислите на местните хора. Изявления на иракски официални служители и ръководители на милиции добавиха повече масло в огъня.
На 24 октомври Нури ал Малики, бивш премиер на Ирак, заяви, че силите в операциите в провинция Ниневия, където се намира и Мосул, ще продължат своя марш към Ар Ракка, Алепо и Санаа. Трите локации се свързват в момента с „бойното поле между Иран и Саудитска Арабия“ и респективно – между шиити и сунити. Той добави също това, че битката ще продължи навсякъде срещу „отстъпниците на исляма“ – фраза, която обикновено се използва в реториката на Ислямска държава. Той беше участник в конференцията „Ислямско надигане“ – ежегодно събитие с препратка към „Арабското надигане“ от 2011 година, което се организира за първи път в Иран през 2012 година. Ахмад ал Асади, говорител на Хашд ал Шааби, също заяви, че милициите ще продължат битката срещу Ислямска държава в Сирия, след като Мосул падне.
Изявленията дойдоха дни преди Хашд ал Шааби да започнат официално операциите си западно от град Мосул. Според плана на кампанията, милициите няма да се бият в самия град, но ще осигурят ариергарда в околностите му. По този начин Хашд ал Шааби, водят атаката към Тал Афар – крепост на Ислямска държава северозападно от Мосул, която седи на пътя за доставки между Ар Ракка и Мосул.
И докато горе-долу постигнатото от операцията е положително засега, то тези изявления биха могли да объркат развитието на кампанията. Тал Афар е само един от потенциалните проблеми – той е обявен за цел на турската армия заради предимно туркменското му население, а Анкара, която защитава сунитските сили в района, застана твърдо срещу възможността шиитските милиции Хашд ал Шааби да влязат в града.
Възможно е да има промяна в стратегията, включително влизане на милициите на бойното поле в Мосул. Религиозните изявления за Мосул и Алепо правят подобно предположение вероятно. Кайс ал Хазали, лидерът на Асаиб Ахл ал Хак – една от групите, участващи в операцията – заяви, че Хашд ал Шааби са отмъстители на Хюсеин, внук на Пророка, убит от Омаядите и, че „с тази доктрина ще се сражаваме с тях в Мосул“, визирайки Ислямска държава, които шиитските радикални лидери сравняват с древната династия на Омаядите, управлявали халифата от 661 до 750 година, и които шиитите винят за смъртта на синовете на една от основните фигури в исляма, Имам Али.
Това е вторият път, в който Хазали прави подобно изявление само в рамките на две седмици. Частите, които той води са известни с жестокостта си и особено с убийствата за отмъщение, които през 2006 година в хаоса на гражданска война в Ирак, се изразиха в това да се набият глави на сунити по улиците. Днес неговата група е основна сила в операцията за връщане на Мосул, чието сунитско население се страхува едновременно от Ислямска държава и от милициите.
Някои от фракциите, които взимат участие в кампанията в Мосул, се сражават и в Алепо. Например, Акрам ал Кааби, лидерът на Харакат ал Нуджаба, беше видян миналия месец в Алепо, където заяви, че градът „принадлежи на шиизма“, като по този начин създаде отново религиозно напрежение. Асаиб Ахл ал Хак също имат свои части в Алепо в подкрепа на Башар Асад, а към тях се присъединиха и бойци от милициите Бадр – една от най-мощните про-ирански формации в Ирак с боен опит в Ирак и Сирия.
Тези бележки, заедно с докладите за нарушения на човешки права, са меко казано смущаващи. С действията си Ислямска държава цели да провали плана на иракското правителство в сегашния му вид. Атаки, контраофанзиви, саботажи – това са само част от нещата, които джихадистите прилагат, за да спрат операцията. Но явно не само те искат провал на сегашната стратегия. Радикалните шиитски милиции също искат сегашната офанзива да бъде провалена в приетия й вид, защото не отговаря на целите им, а именно за влизането им в Мосул.
За тези групи – сунитски и шиитски - засилването на религиозното напрежение е ключово. Някои хора в Сирия и региона започнаха да се чудят дали поражението на Ислямска държава в Ирак ще означава, че милициите ще залеят Сирия. Тяхното присъствие е вече видимо и налице. Официални лица намекнаха през последната седмица, че в името на борбата срещу Ислямска държава, паравоенни формации ще бъдат прехвърлени през границата към Ар Ракка. Тези изказвания нажежиха дебатите до червено.
Две седмици след началото на битката за Мосул, основните проблеми остават нерешени. Ислямска държава иска да държи Мосул възможно повече, възприемайки битката като епичен епизод от историята си. В града джихадистите виждат един втори Дабик – градът от апокалиптичните пророчества, който заема важно място в идеологията на Ислямска държава, паднал наскоро в ръцете на сирийските бунтовници. Мосул може да не е точна алтернатива на Апокалипсиса, но той може да осигури разделянето на обществото, от което Ислямска държава се нуждае.
Автор: Руслан Трад