Всяка пропаганда може да бъде победена, ако е добре проучена и се знае източникът й. Трябва ли обаче Европа да влиза в информационна война с Русия? Отговор на въпроса търси в коментара си политологът Иван Преображенский.
Външните министри от ЕС обмислят създаването на рускоезичен медиен холдинг. Естония и Латвия възнамеряват да създадат собствени телевизионни канали на руски език. Полша се движи в същата посока. Политици в Чехия също говорят за необходимостта от създаването на рускоезичен телевизионен канал. Дори Великобритания се застъпва за увеличаване на "общоевропейските телевизионни предавания на руски език".
Телевизията като основно оръжие
Причината е пределно ясна. Това е пропагадното настъпление на руските власти, които вече спечелиха пълна победа в рускоезичното пространство и междувременно предлагат своята версия за събитията на основните езици в света. За това се харчат десетки милиарди евро. Телевизионният водещ Дмитрий Кисельов е в очите на Запада олицетворение на кремълската пропагандна машина. Той дори бе включен и в списъка на санкционираните личности. И в това няма нищо чудно, защото телевизията е основното оръжие на руските власти в подетата от тях информационна война. Вероятно поради това в ЕС заговориха за телевизионен канал на руски език. Едни виждат в него средство за борба срещу кремълската пропаганда в страните от "Източното партньорство". И на първо място в Източна Украйна. Някои политици от балтийските страни пък смятат, че трябва да създадат медия, която да стане основен източник на информация за рускоезичните граждани на ЕС. Въпреки че дори Евростат няма точни данни колко рускоезични граждани живеят в ЕС.
Борбата за аудитория
В Германия те са не по-малко от три милиона, стотици хиляди живеят в Латвия, Литва и Естония. В Чехия и Словакия броят на рускоговорящите е над 100 000. Още повече има в Полша. При това не всички европейски политици разбират, че не става дума само за руснаци. За значителна част от изселниците от бившия Съветски съюз, руският език е роден. За мнозина той си остава и основен език за международно общуване. Особено за тези, които не владеят английски. А кой знае колко хора от бившите социалистически страни са изучавали доброволно или задължително руски език и сега често гледат руска телевизия? С други думи, само в ЕС става дума за една многомилионна аудитория, с която вече активно работи кремълската пропаганда.
Въпросът е как да й се отговори? Чрез подчертано обективна журналистика на факта или с ответна пропаганда? Един латвийски чиновник вече употреби израза "брюкселска пропаганда". Всъщност той очерта сериозен проблем, с който неизбежно ще се сблъскат всички подкрепяни от ЕС проекти, призвани да се потивопоставят на кремълската пропаганда.
Агенти на влияние
Най-различни "приятели на Путин" по целия свят и без друго не престават да тръбят, че западните медии лъжат или най-малкото не казват цялата истина и единствено Дмитрий Кисельов и другите водещи в Russia Today честно питат дали Русия може да превърне САЩ в радиоактивна пепел. Никой обаче не харесва телевизионния канал Euronews на руски език. В Русия го обвиняват в пристрастие към страната, а украинските власти смятат, че е рупор на Кремъл. С други думи, ако новите медиите на руски език бъдат създадени и започнат да насърчават алтернативна на кремълската гледна точка, те неизбежно ще бъдат причислени към пропагандаторските средства за масова информация. Може би изобщо не си струва Западът да се бори срещу налагания от Кремъл поглед към света? Тогава обаче поражението в информационната война е неизбежно. И то не само в постсъветското пространство. Защото говорейки за "пета колона" руски симпатизанти на Запада, Кремъл всъщност описва собствената си стратегия за създаване на агенти на влияние в ЕС.
За да може Западът да се противопостави на кремълската пропаганда, той трябва да разбере причините за нейната ефикасност. Защо толкова много хора на Запад търсят алтернативна гледна точка и я намират не къде да е, а в руските телевизионни канали и пропагандаторски поствания в интернет? Западните лидери трябва да направят качествена преоценка на Русия, за да си обяснят този феномен. Засега обаче те нямат такава. Всъщност Западът трябва да започне наново да изучава страната и в частност информационната политика на руските власти. И само когато разбере механизмите на техните действия и причините за появата на такава масирана пропаганда, ще може да даде адекватен отговор. Засега Западът няма ясно разбиране. А може би той просто трябва да следва съвета на Александър Солженицин, че човек не бива да живее в лъжа. И ако Западът ще създава нови рускоезични медии, то те трябва да бъдат пределно независими от всяка власт, сложни бюрократични структури и спонсори.
* Иван Преображенский е политолог, постянен участник в германско-руския форум "Петебургски диалог" и в руско-полския дискусионен клуб PL-RU.
Източник: Дойче веле
