Хасан Рохани официално бе обявен за новият президент на Иран от държавната телевизия, въпреки че резултатите от вота все още не са окончателно обработени. С 99,7 на сто от преброените гласове, медиите ликуват за победата, подкрепяща усилията на Техеран за възстановяване на чуждестранните връзки.
По първоначални данни Рохани получава 23,5 млн. гласа или 57% в сравнение с основния си опонент – Ибрахим Раиси, който са подкрепили 15,5 млн. души. На вчерашния президентски вот е отчетена и висока избирателна активност – бюлетина са пуснали над 40 от около 56 млн. регистрирани гласоподаватели. Наложи се дори и удължаване на изборния ден, за да могат гласа си да заявят хилядите чакащи на опашка граждани.
"Поздравявам ви за голямата победа на иранската нация за създаването на огромен и запомнящ се епизод по пътя на "мъдростта и надеждата", каза вицепрезидентът Ешак Джахангири, предаде БГНЕС.
Хасан Рохани, 68-годишен умерен духовник, който през първия си мандат оглавяви ядрената сделка със световните сили през 2015 г., формира вота като избор между по-големи граждански свободи и "екстремизъм". Опонентът му Раиси пък излезе пред публиката като защитник на бедните, търсещ по-твърда позиция към отношенията със Запада.
Все пак Рохани и неговата революционна реторика спечелиха избирателите от работническата класа с обещания за увеличаване на облагите.
"Гласуването за него, особено в селските райони, показва, че иранският народ вече не вярва в икономическия популизъм и радикалните промени", каза анализаторът Али Ваез.
"Те имат зрелостта да разберат, че решаването на проблемите в тяхната страна е в компетентното управление на икономиката и умереността в международните отношения", посочи той.
Първото постижение на Рохани бе сделката с шест сили, ръководени от Съединените щати, които облекчиха икономическите санкции в замяна на ограничаването на ядрената програма на Иран. Той получи обезщетение тази седмица, когато Вашингтон се съгласи да продължи отказа от санкциите, свързани с ядрената енергетика, като запази сделката.
Изборите идват в напрегнат момент в отношенията със Съединените щати, като президентът Доналд Тръмп все още заплашва да се откаже от споразумението и гостува на регионалния съперник Саудитска Арабия този уикенд.
Въпреки че Рухани е бил дълбоко вкоренен в иранската политика от ранните дни на революцията, той се превърна в лице на реформистите, след като движението им бе унищожено след масовите протести през 2009 г.
Изследователят по международни отношения Фоад Изади от университета в Техеран смята, че сега той може да има лост, за да настоява за повече свободи, въпреки опозицията от страна на доминираните от консерваторите съдии и служби за сигурност.
Но икономиката остава предизвикателство номер едно. Въпреки че Рухани понижи инфлацията с около 40%, след заемането на длъжността през 2013 г., цените все още нарастват с 9% процента годишно.
Продажбите на петрол са се повишили от влизането в сила на ядрената сделка през януари миналата година, но ръстът в останалата част от икономиката е ограничен, оставяйки безработицата на обща стойност 12,5% (почти 30% е сред младите хора).
На вота на 19 май в Иран се явиха шестима кандидати. Сред тях са настоящият президент Хасан Рохани, бившият главен прокурор Ибрахим Раиси, вицепрезидентът Ешак Яхангири, кметът на Техеран Мохамед Багер Галибаф и двама бивши членове на правителството – ексминистърът на културата Мустафа Ага Мирсалимов и старият министър на индустрията Мустафа Хашеми Таба.