Само около 3000 асирийци все още живеят в провинция Мардин, която е част от историческия регион Месопотамия, където според някои археолози виното е било изобретено преди 2700 години. Подложени на дискриминация и насилие, повечето от асирийците са се преместили в Истанбул или са емигрирали на Запад, като броят им е намалял от 700 000 по време на Османската империя до 15 000 в днешна Турция.
Постепенното им напускане през годините нанася тежък удар върху лозарските традиции на Мардин. Местният производител Юхана Акташ разказва, че е получил смъртни заплахи, когато през 1999 г. за първи път се е опитал да започне да произвежда вино. "Работниците отказваха да работят за мен, а селяните не искаха да продават гроздето си, като казваха, че виното е забранено от исляма", спомня си той пред АФП.
Но Акташ проявява упорство и днес вече не трябва да крие от селяните в консервативния край на Южна Турция, че гроздето, което събира, е предназначено за производство на вино. Член на намаляващото християнско малцинство в провинция Мардин, Акташ искал още от дете да възроди дълголетната местна традиция. "Лозарството и възраждането на изчезващата асирийска култура бяха моята детска мечта", казва той и днес вече продава 110 000 бутилки годишно в цяла Турция.
Тайната на успеха му е в избора на подходящото местно грозде, включително от сорта Mazrona, който има интензивен аромат, подобен на гроздето Gewurztraminer, използвано в елзаските бели вина.
Отглеждани по биологичен начин лозя и естествено ферментирали, без дрожди и сулфити (добавки, които удължават съхранението), местните вина имат допълнителното предимство, че са много по-полезни за вашето здраве, казва Акташ с гордост. "Другите вина могат да причинят главоболие заради сулфитите. Но това никога не се случва с нашето вино", разказва той. Бизнесът е толкова добър, че Акташ открива и втори производствен обект в родното си село Бет Кустан, на около 30 км от лозята на Мидят.
Както и в други села в региона обаче, повечето от асирийските семейства сега живеят в Европа или в Съединените щати. Преди близо десет години президентът Реджеп Тайип Ердоган, който тогава беше министър-председател, обеща да улесни тези семейства да си върнат земите и това породи надежди за тяхното завръщане. Айхан Гуркан, председател на местната Асоциация за асирийска култура, разказва, че някои от емигрантите планирали да се завърнат и ремонтирали разрушените си къщи, но установили, че земите им са конфискувани от държавата или присвоени от съседи.
Нещастията на асирийците започват от 1915 г., когато много от тях са избити по време на геноцида над съгражданите им християни арменци от османските турци. Тези, които оцеляват, и техните потомци постепенно започват да напускат. Изселването се ускорява, когато през 80-те години на миналия век избухват първите сериозни сблъсъци между кюрдските бойци и турската армия в граничните райони на Турция със Сирия и Ирак.
Репресиите на правителството срещу политическите опоненти и кюрдите след неуспешния опит за преврат срещу Ердоган през 2016 г. създадоха още по-голямо недоверие. Съвсем наскоро тази трескава атмосфера се изостри след изчезването на асирийска двойка близо до иракската граница и осъждането на асирийски православен свещеник за "подпомагане на терористична организация".
"Плановете за завръщане у дома вече са преустановени", казва Акташ, който сам е изправен пред съд за членство в група, свързана с прокюрдската Народнодемократична партия (НДП), която правителството на Ердоган се опитва да забрани. Натискът се засилва и от ограниченията на продажбите на вино, както и от рязко покачващия се данък върху алкохола, който се утрои, откакто партията на Ердоган ПСР дойде на власт през 2002 г.
През май правителството забрани продажбата на алкохол по време на 17-дневното блокиране заради коронавируса, което предизвика възмущение сред светски настроените турци. Но Акташ твърди, че опитите за забрана или ограничаване на търговията с вино всъщност са подпомогнали продажбите. "Днес алкохолните напитки в Турция изживяват своя златен век", казва той. "Забраните предизвикаха ответна реакция. Продажбите са в подем."
Акташ се надява, че нещо подобно може да се случи и с асирийската култура в Турция. "Смачканите гроздове умират по време на производството на вино", казва той. "Но само за да започне вечният им живот чрез виното."
