Йордания е остров на стабилност в един бурен район. Относително либералното управление на крал Абдула го превръща в идеален съюзник на Запада. Благодарността към него обаче не бива да се изчерпи само с поощрителни думи.
Хората живеят в бежански лагери, по мазета или направо по улиците на Аман. Навсякъде из страната са опънати палатки на Върховния комисариат за бежанците на ООН. Йордания се задъхва под наплива на стотиците хиляди бежанци от Сирия, а местното население страда. Йордания има 6,5 млн. жители, а е приела над 600 000 бежанци от съседна Сирия, където бушува гражданска война. От години насам в страната живеят и десетки хиляди иракски бежанци, както и стотици хиляди палестинци.
Тези заслуги на Йордания бяха зачетени по време на срещата между йорданския крал Абдула II и германската канцлерка Ангела Меркел. Тя заяви че "Йордания е поела огромно бреме по справянето с бежанската катастрофа". След това обаче добави, че и Германия приема "голям брой сирийски бежанци", макар и не колкото Йордания. Това вметване обаче звучи почти като подигравка, като се има предвид, че Германия е страна с население от 80 милиона души, но е приела не повече от 15 000 сирийски бежанци. На всичкото отгоре, забележката на Меркел напълно игнорира критиките на опозицията в това отношение.
Йордания създава стабилност в един нестабилен регион
Германците и европейците би трябвало да положат далеч повече усилия, за да подпомогнат Йордания, както и Ливан, който също е приел огромен брой сирийски бежанци. Въздействието на сирийската гражданска война върху съседните й страни е ясно забележимо. Хранителните продукти и бензинът са станали непоносимо скъпи в Йордания, мнозина йордански граждани са принудени да работят на по две и три места, но въпреки това едва свързват двата края. Туристическият бизнес, един от най-важните стълбове на местната икономика, се срина още след началото на сирийския конфликт.
Инвеститорите междувременно също напуснаха Йордания. Наблюдателите се опасяват от още по-голям спад на икономиката, след като конфликтът в Ирак достигна и до границите на Йордания. За Запада, крал Абдула II е гарант за стабилност в един нестабилен регион. В Йордания рядко се дочуват критични думи за монарха, който обединява страната и чиито портрети човек може да види навсякъде. Владетелят, който е следвал в САЩ и Великобритания, е обичан и на Запад. И днес той често пребивава в чужбина, а според някои критици - дори прекалено често.
Съюзник срещу ислямския терор
Независимо от всичко това Абдула е изпитан съюзник, за което западният свят трябва да му е благодарен. Владетелят на Йордания, който твърди, че произлиза от рода на ислямския пророк Мохамед, допуска религиозни свободи и за друговерците. В центъра на Аман могат да се видят различни черкви, а Абдула съзнателно насърчава диалога между вероизповеданията. Кралят се опитва да посредничи и в трудния арабски диалог с евреите, поддържайки контакт с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Йордания е страна, която предлага на своите граждани образование, както и шансове за развитие на жените и момичетата. Традицията и модерността съжителстват успешно.
Няма съмнение, че всичко това превръща Йордания и нейния крал във врагове на сунитските джихадисти от ИДИЛ /Исламска държава в Ирак и Леванта/. Както отбеляза германската канцлерка Меркел, следва да се види как Германия и останалите западни страни биха могли да подсилят позициите на своя йордански съюзник. Едно е сигурно: те ще са принудени да сторят много повече, отколкото досега!
Източник: Дойче веле
