Вече дори Господ едва ли точно знае какво става в района около Нагорни Карабах. Агенция Асошиейтед прес съобщи, че договорираното прекратяване на огъня в понеделник отново е нарушено почти веднага и във вторник са водени ожесточени боеве. Арменският премиер Никол Пашинян заплаши, че силите на Нагорни Карабах ще предприемат контранастъпление с „разрушителен ефект срещу врага”. Това не свидетелства, че политикът не притежава развито чувство за реалност.
Боевете всъщност не са преставали, ставащото от 12 септември още продължава. Сиреч бавноходните безпилотни самолети Bayraktar TB2 (Знаменосец) пак почти необезпокоявани разстрелват арменските войници и тяхната бойна техника.
Габаритите и масата на „Байрактара” не са малки: размах на крилото – 12 м, максимална маса при излитане – 650 кг, товароподемност – 150 кг. Максималната скорост от 222 км/час и крейсерската от 130 км/час са типични за безпилотните машини, които трябва да притежават продължителен полет – за „Байрактара” тя е 24 часа.
Тези машини в азербайджанската армия обаче не са безброй. Справката показва, че турската фирма Baykar Makina е произвела досега малко над 100 апарата от този модел, като Турция сега разполага с 86 машини. Със сигурност Катар и Украйна са закупили по един комплект от 6 дрона TB2s с по 2 станции за управление на цена $69 млн. Азербайджан също е закупил този модел безпилотници, без да обяви броя им, но е ясно, че не може да са много.
На преден план са лансирани „Байрактарите”. Всъщност арсеналите на азербайджанската армия (150-250 БПЛА) основно са попълнени от израелски разработки, като част от тях са купени направо от производителите, главно от фирмата Israel Aircraft Industries (IAI), други са изработени по лиценз от местен завод.
IAI е предоставила на Баку напълно безвъзмездно производството на модерния си противорадарен апарат „Харпия-2” (Harpy-2) с цел тестване в бойни условия срещу комплексите за ПВО С-300 и дори С-400. Техните основни работни честоти са заложени в паметта на безпилотника. Той е конструиран по схемата „патица”, крилото е с малка стреловидност и с разпереност 3 м. (а не 12 м като при „Байрактар”), маса – 135 кг, скорост – 200 км/час, време за баражиране – 6 часа. Апаратът може да се връща за следващо използване. Електрооптична камера предава изображение на пулта на оператора, който може да поеме управлението в ръчен режим, като насочва към избрана цел.
Мимоходом следва да се отбележи, че Армения също разполага с БПЛА и знае за какво става дума. Военното командване в Баку обаче не е организирало подобаващо войсковата ПВО и не я е тренирала със своите апарати.
По-горе не случайно беше акцентирано, че скоростта на БПЛА е от порядъка на 200 км/час. Това напълно влиза в спектъра на действие на 15-те арменски щурмови самолета Су-25, на 16-те въоръжени вертолети Ми-24 (крейсерска скорост 270 км/час), на 6-те учебно-бойни L-39. От своя страна армията в Нагорни Карабах поддържа два Су-25 и 5 броя Mи-24s.
Според статистика в интернет, само през настоящата 2020 г. Турция е загубила 18 броя „Байрактар”, от които 8 в Либия и 2 в Нагорни Карабах.
И отново увисва в пространството въпросът доколко държавното ръководство на Армения е проследило подготовката на Азербайджан за война, дали разузнаването е проспало ставащото през границата или никой не му е повярвал. Тогава премиерът Никол Пашинян нямаше да е така самоуверен.
Автор: Ганчо Каменарски
