По време на последното заседание на партийния конгрес през уикенда в Китай се случи нещо необичайно. Ху Дзинтао, предишният президент на Китай, седеше до президента Си Дзинпин, когато двама мъже се приближиха отзад. Ху се изправи и изглеждаше все по-изненадан, а след това и разтревожен. Неколцина други, седящи на водещата маса, също изглеждаха открито изненадани, а повечето изглеждаха незаинтересовани или имаха безизразни лица от дисциплина.
Извеждането на Ху стана точно зад Си, който изглеждаше така, сякаш не се случва нищо съществено. Струваше ми се, че Си най-накрая го погледна, мисля с презрителен поглед, но вероятно това не е така, тъй като смисълът на тази драма изглежда беше, че уволнението на Ху е рутинно. Въпреки че видеозаписите от напускането на Ху можеха да се гледат по целия свят, те не се появиха в Китай. Сега обаче китайците заявиха, че Ху не се е чувствал добре.
Това не е начинът, по който обикновено се отразяват партийните конгреси в Китай. В миналото те бяха внимателно подготвена картина на абсолютното единство на Китайската комунистическа партия. Всеки публичен елемент беше контролиран, без да се допуска спонтанност, камо ли подобна драма.
ОЩЕ: Мистериозна саморазправа с вътрешната опозиция на китайската комунистическа партия (ВИДЕО)
Възможно е на Ху да му се е наложило да отиде до тоалетната и да е имал нужда от помощ, а може и да е било друго прозаично събитие. Но се съмнявам, че това би наложило национално затъмнение. Винаги е трудно да се тълкуват действия, в които участват отделни лица. Моето виждане за света е, че индивидите се определят от света, а не обратното. Затова нека се опитам да разбера как Китай създаде телевизионната драма, която всички видяхме.
Икономическата криза от последните две години трябваше да създаде политически разногласия. След Мао Китай се характеризираше с последователен и мащабен растеж. В Китай съществуваше очакване, споделяно от голяма част от света, че китайското икономическо чудо ще продължи дълго време и ще превърне Китай във велика сила.
Вторият проблем беше Южнокитайско море и неспособността на китайската армия да се измъкне от ефективната блокада на Америка. В Китай и на други места много се говореше за нарастващата мощ на китайската армия и особено на военноморския ѝ флот, но не бяха предприети действия, които да демонстрират тази мощ. Съюзът с Русия се оказа още една сериозна грешка в преценката.
Си дойде на власт в разгара на китайския растеж. Той също така дойде на власт в момент, който изглеждаше като зората на китайската военна мощ. С всичко това той се опитваше да надмине своя предшественик Ху Дзинтао. Ху беше изградил икономиката и армията и беше превърнал Китай в икономически фактор. Си щеше да превърне Китай в икономическа, военна и глобална сила. Това не се случи. По време на последния мандат на Си всички тези надежди сякаш се разбиха.
Ху беше символ на това, в което щеше да се превърне Китай. Си е символ на това, в което Китай не се превърна. Ху, като бивш успешен лидер на Китай, витаеше над него и всеки път, когато Ху говореше, Си усещаше трусовете. Не знам какво се е случвало в китайското Политбюро. Възможно е Ху да е критикувал Си като президент, който е успял, когато успехът е бил лесен. Възможно е Си да е отхвърлил казаното, заявявайки, че успехът е станал по-труден за постигане и че Ху на негово място би се справил наистина много зле.
А може би не се е наложило да се разменят думи, защото Си е разбрал, че се съизмерва с Ху. Може би Ху е организирал преврат или си е позволявал да се превърне в символ на преврат и Си е смятал, че трябва да го възпре с много публичен акт, за да знае страната къде е властта. И което е по-важно, може би Си е искал да сплаши евентуалните си врагове от действия, като им покаже какво може да се случи.
Трудно е да се разбере какво точно се е случило, но е лесно да се разбере какво ни доведе до това място. Това е политиката, а провалът, независимо от това колко добро е оправданието, е безпощаден. Си избра да действа там, където успехът би го изкупил. Разбира се, възможно е в момента да се води тайна битка за действията на Си.
Изглежда, че той е действал, без да бъде уведомен висшият персонал. Ако това е така, те може да се страхуват за себе си по-нататък и да предприемат действия срещу Си. Но тогава Си може да е очаквал това. И така, мътният свят на китайската политика ни поднесе преврат срещу бивш президент. Това беше действие на един притеснен човек. Той ще бъде разтревожен до следващото действие.
ОЩЕ: Си Дзинпин спечели трети мандат като лидер на Китай
Автор: Джордж Фридман, "Геополитикал фючърс". Превод: БГНЕС