След серията от терористични нападения в Западна Европа през последните месеци много медии говориха за бум на тероризма на континента, а политици предлагат въвеждане на нови мерки за сигурност и ограничаване на приема на мигранти. Дали в действителност е налице тенденция към увеличаване на терористичната активност?
Голяма част от отговорът на този въпрос се крие в Global Terrorism Database (GTD) – впечатляващ набор от данни, включващ почти 160 000 отделни терористични нападения от 1970 г. насам и класифициращ ги по почти 140 показателя: географско разположение, извършители, брой жертви и ранени, организации, използвани оръжия, цел и други.
Тенденциите в терористичната активност представя изданието "Инфограф", в своето проучване от септември 2016 г.
Тероризмът в Западна Европа
Първият подбор на данни от GTD включва нападенията и жертвите на тероризъм в Западна Европа. Причина за този избор е че последните големи нападения на континента са именно в западни държави (Германия, Франция, Белгия). В допълнение, методологията на GTD включва в базата данни и много случаи на необявени военни действия (конфликтът между Русия и Украйна през 2014/2015, например), което би внесло прекалено много шум в данните за целите на настоящия анализ.
Сравняването на терористичната активност в Западна Европа през последните 45 години доста категорично отхвърля тезата, според която се наблюдава невиждан скок на терористичната дейност. Дори напротив, от 2000 г. насам такава почти отсъства, в сравнение със 70-те и 80-те години на XX в., по време на пика на дейността на организации като ИРА, ЕТА и РАФ.
Променил се и характерът на самите терористични актове. Докато през 70-те и 80-те години има множество нападения, които раняват и убиват малък брой хора (с някои важни изключения като например нападението срещу полет на PanAm над Локърби през 1988 г. - бел. ред.), то през новото хилядолетие относително малко на брой нападения вземат много жертви (бомбеното нападение в мадридското метро от 2004 г., срещу детски лагер в Утойя през 2011 г. и атаките в Париж през октомври 2015 г.).
2016 г. не е включена в GTD. Става ясно, че има известни основания да се говори за нов устойчив (макар и не невиждан) ръст на терористичната дейност, но е прекалено рано да се правят твърди заключения. Въпреки че GTD не включва официална информация за мотивацията зад извършването на отделните терористични актове, прави впечатление че докато в миналото по-голямата част от терористичната дейност е била извършвана от националистически или комунистически групировки, то днес почти всички терористични актове са свързани с религиозни (най-вече ислямистки) организации.
Тероризмът по света
Докато Западна Европа се радва на период на относителна липса на терористична активност през последните години, то на глобално равнище тенденцията е към постоянен ръст и в броя на нападенията, и в броя на жертвите през последните 45 години, отбелязва още "Инфограф".
Причина за това е засилената активност на много религиозни организации в Близкия Изток и Азия, както и на комунистически/националистически организации в Латинска Америка.
Част от този ръст може да се отдаде и на по-доброто и прецизно отразяване на терористичната активност, което води до включването на повече случаи в GTD. Въпреки това тенденцията към увеличаване на терористичната активност не може да бъде отречена. Сред важните фактори е и рязкото засилване на дейността на няколко големи организации, сред които „Ислямска държава“, „Боко Харам“ и различните талибански групировки, за което свидетелства концентрацията на ръста на тероризма в няколко държави – Ирак, Афганистан, Пакистан, Нигерия.
Кои са най-активните групировки?
Най-общо терористичните групировки, които извършават най-много терористични актове, могат да се разделят на три групи: ислямистки („Боко Харам“, „Ислямска държава“), националистически (ИРА, ЕТА) и марксистки (FARC, SL), като някои организации споделят характеристиките на двете последни групи.
Класификацията на GTD води до някои обърквания при определянето на най-активните групировки, най-вече поради факта, че някои организации са групирани по семейства („талибани“, „палестинци“, „маоисти“). Това ги "изтласква нагоре" и им позволява да се сравняват с отделни големи терористични групи.
Именно това прави талибаните най-активната група според GTD, въпреки че на практика под това название спадат много различни по-малки и по-големи групировки. Прави впечатление, че повечето от най-активните групировки действат от десетилетия, но след тях се нарежда и относително новата „Ислямска държава“.
Тероризмът в България
GTD класифицира и някои събития в България като терористични атаки, въпреки че единственото с разпознат извършител е нападението на Хизбула над автобус с израелци през 2012 г. Интересно е и отчитането на няколко жертви в средата на 90-те години, но вероятно става дума за включване в базата данни на междуособици между силовите групировки от периода, тъй като GTD често отчита и нападения на мафията като тероризъм. Като цяло, не може да се каже че в страната до този момент е регистрирана каквато и да било значима терористична дейност.
Уточнение
GTD не разполага с пълни данни за 1993 г., и по тази причина терористичните атаки от тази година не са включени в базата данни.
