Японците сe прословути със своята работливост. Но управляващите в Токио са решени да дадат възможност на гражданите в страната да подобрят съотношението между работата и свободното време. В последните насоки за икономическата политика, които японското правителство изготвя всяка година, работодателите бяха призовани да позволят на служителите си да работят по четири, а не по пет дни в седмицата.
Пандемията вече предизвика сериозни промени в японските корпорации, голяма част от които са известни с консерватизма и традиционализма си. Политическите лидери сега се надяват да убедят ръководствата на фирмите, че гъвкавото работно време, дистанционната работа, омрежеността и редица други нововъведения могат да бъдат от полза, ако продължат и след края на кризата с коронавируса.
Съживяване на икономиката
Според правителството, четиридневната работна седмица ще позволи на бизнеса да задържи на работа онези служители, които в противен случай биха били принудени да напуснат, ако решат да създават семейство или се грижат за по-възрастните си роднини. Много работещи ще имат освен това време, за да получат допълнителна квалификация или дори да започнат втора работа. И най-вече - повечето свободно време ще мотивира хората да консумират и да харчат пари, което ще стимулира икономиката.
Япония изправена пред сериозна демографска криза, предизвикана от ниската раждаемост. Новият план цели да позволи на младите хора да разполагат с повече възможности да се срещат, женят и да раждат деца.
В последно време японските власти опитват различни начини, за да преодолеят стагнацията в икономиката, но инструментите, с които разполагат, са ограничени. Затова следващата възможна стъпка е свързана с необходимостта от промяна в начина на живот и работа на милиона японци, обяснява Мартин Шулц от “Фуджицу”. “По време на пандемията компаниите преминаха към нови начини на работа и отбелязаха постепенно нарастване на производителността”, казва той пред ДВ.
Реакциите не са еднозначни
Плановете на правителството обаче не се приемат от всички. Япония вече изпитва недостиг на работна ръка, породен от застаряването на населението и намаляващия брой на млади хора, които започват работа. Също така има опасения, че мениджмънтът няма да е склонен да промени нагласите към труда, които са били неизменна и ефективна част от обществената култура в Япония поколения наред.
Служителите от своя страна намират идеята за примамлива, но се притесняват, че промяната ще доведе до намаляване на техните заплати или до обвинения, че не са достатъчно всеотдайни.
Джунко Шигено, която е завършила бизнес и чужди езици, получила няколко предложения за работа от големи корпорации. Въпреки това избрала по-малка фирма, която дори е по-отдалечена от дома ѝ, защото повече ѝ допаднала нейната фирмена философия, включително и по отношение на работното време.
“Направих проучвания за компаниите, които ми предложиха работа на пълен работен ден“, казва тя и добавя, че била шокирана, когато жената, с които разговаряла за наличието на свободно време в една от фирмите, просто се разплакала.
Един от най-големите проблеми за младите хора в Япония е неплатеният извънреден труд. Компанията, към която ще се присъедини Шигено, обещава, че никога няма да ѝ се налага да полага повече от 15 часа извънреден труд на месец. В една от другите компании, при които е имала интервю, ѝ обяснили, че от нея се очакват по около 60 часа допълнителен труд всеки месец.
Смърт от преумора
В японските медии редовно циркулират истории за млади служители, които се разболяват или слагат край на живота си заради стрес и постоянна преумора. “Кароши” - или смърт от преумора - често настъпва, след като служителите са работили по над 100 часа извънредно в продължение на месеци.
“Това не е за мен”, каза Шигено. “Очаквам с нетърпение да работя и да придобивам нови умения, но също така искам да имам време за мен, да виждам семейството и приятелите си и да развивам хобитата си.”
“През последната година служителите доказаха, че не е необходимо да присъстват в офиса по пет дни в седмицата и то до късно през нощта, за да са продуктивни“, казва Мартин Шулц. “Най-големият риск в момента е, че някои компании ще се върнат към стария начин на работа и ще настояват служителите да прекарват целия ден в офиса”, добавя той. “Компаниите, които не допускат тази грешка, могат само да спечелят.”
Източник: Дойче веле
