Иран се готви да предаде на Кремъл тайните на най-ефективното си оръжие срещу Запада - подземната финансова мрежа, на която разчита, за да избегне санкциите.
В продължение на години Ислямската република осуетява американските усилия да я изолира и да блокира икономиката ѝ, като изгражда паралелна вселена от подставени лица и чуждестранни банки - включително големи финансови институции, базирани в Европа и САЩ. Иранските компании ги използват, за да избягват международния контрол и да извършват бизнес в чужбина, след като Техеран бе санкциониран заради ядрената си програма.
Тъй като Русия вече е в международна изолация заради войната в Украйна, Иран, който вече доставя оръжия на Москва, е предложил да сподели с Владимир Путин опита си в „изкуството за избягване на санкции“. Това твърдят западни дипломати, цитирани от Politico.
Поредица от срещи между висши руски и ирански служители, включително ръководителя на иранската централна банка Али Салехабади и заместник-министъра на икономиката Али Фекри, се цитират като показател за полагането на основите на това сътрудничество. Тези разговори идват в момент, в който ръководителят на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев посети Техеран, за да договаря доставки на оръжия.
Ако Москва успее да копира иранската система, Путин може да се надява да намали въздействието на много от санкциите, на които е подложена Русия, особено в петролния и газовия сектор - гръбнакът на нейната икономика. Подобна система би дала на руския президент много повече гъвкавост, а и време, за да продължи да води агресивната си война срещу Украйна, поддържайки приходите си от петрол.
ОЩЕ: Ефектът на санкциите на ЕС върху Русия: Оценки с примери и числа
"Всеки, който се интересува от промяна на руското съзнание, трябва да разбере, че парализирането на руско-иранските финансови възможности е от съществено значение", казва един от западните служители пред брюкселското издание.
Дипломатите, които предупреждават за техниките за заобикаляне на санкциите, отбелязват също така, че западни банки като германските Commerzbank и Deutsche Bank, както и Citigroup в САЩ, играят роля в подпомагането на Иран да продължи да трупа приходи от износ чрез нелегални транзакции. Рискът е, че същите западни банки - волно или неволно - могат да бъдат въвлечени от Русия в същия стил на търговия.
Транскаспийски другари
През лятото Техеран и Москва проведоха разговори за използването на Иран като вратичка за руския петрол, след като иранското правителство и световните сили се върнат към ядреното споразумение. Съгласно него Ислямската република трябва да ограничи ядрената си програма в замяна на облекчаване на санкциите. Но на фона на бруталните репресии на иранския режим срещу протестиращи през последните месеци и нарастващия скептицизъм относно подновяването на споразумението във Вашингтон - вероятността за подобен руски пробив намаля.
Отношенията между Русия и Иран, които си сътрудничат в Сирия в подкрепа на режима на Башар Асад, напреднаха сериозно на други фронтове. Техеран се превърна в основен доставчик на дронове камикадзе, които Москва използва в Украйна. Междувременно Иран е поискал от Кремъл помощ за напредъка на ядрената си програма, съобщи миналата седмица CNN, позовавайки се на американското разузнаване.
Иран има десетилетия опит в намирането на начини за избягване на американските санкции, но постигна особени успехи от 2018 г. насам, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп се оттегли от ядреното споразумение и отново наложи ограничения. Тръмп твърдеше, че споразумението с Иран е недостатъчно, за да попречи на Техеран да създаде ядрена бомба. Европейските държави, начело с Германия и Франция, се противопоставиха на решението на Вашингтон, но бяха безсилни да го спрат. Дори преди този ход на Тръмп обаче европейските банки и компании не бяха склонни да възстановят отношенията си с Иран, тъй като много американски санкции оставаха в сила и повечето фирми оценяваха риска от правни последствия като твърде висок.
Средството за защита на Иран беше да премине към нелегални действия. Цитирани от Politico данни за скорошни транзакции между ирански клирингови къщи и регистрирани в чужбина фиктивни компании, контролирани от режима, показват, че обемът на транзакциите, заобикалящи санкциите, е за десетки милиарди долари годишно.
Това може да обясни и защо Иран, въпреки значителните отстъпки от страна на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън, се противопостави на повторното влизане в ядреното споразумение. Преговорите стигнаха до задънена улица още преди вълната от протести в Ислямската република.
Въпреки че американските санкции се отразиха негативно на икономическото производство на Иран, сенчестата финансова мрежа на Техеран гарантира, че икономиката продължава да работи. Ако не на пълни обороти, то поне с темпо, което я поддържа в движение, като същевременно осигурява привилегиите на елита. Въпреки че инфлацията и безработицата в Иран са високи, икономиката на страната напоследък показва признаци на съживяване. Само през последната финансова година е нараснала с над 4%, по данни на Световната банка.
Въпреки че износът на петрол от Иран е намалял приблизително наполовина под действието на санкциите - до около 1 милион барела дневно, страната успява да поддържа стабилна търговия в други области като нефтохимически продукти и метали. Миналата година външната търговия на Иран достигна най-високото си ниво, откакто САЩ възобновиха санкциите, и възлиза на около 100 млрд. долара. Въпреки спада в обема на петрола, страната напоследък се възползва от повишаването на цените, като приходите от износ през миналата година се увеличиха повече от два пъти до около 19 млрд. долара. Това, което стимулира възстановяването на иранския петрол, според Световната банка, е "непрекият износ за Китай".
Иранският петрол е привлекателен за Китай, най-вече защото е сравнително евтин. Незаконният характер на санкционирания ирански суров петрол означава, че той се продава с голяма отстъпка от пазарните цени.
Подставени лица
Тук се намесва тайната иранска мрежа. Самият петрол се доставя сравнително лесно, като се прехвърля от кораб на кораб в открити води и след това се смесва в чуждестранни пристанища с друг суров петрол, за да се прикрие произходът му. По-голямата трудност за Техеран е да получи заплащане за продажбите, без да предизвика подозрителни сигнали в международната финансова система, която е доминирана от САЩ от регулаторна гледна точка. Вместо петролът да се продава директно на крайния купувач, той се продава чрез подставени лица.
Едва миналата седмица САЩ наложиха санкции на членове на "подкрепяна от Иран група за контрабанда на петрол". Вашингтон я обвини в потоци от пари към Хизбула - базираната в Ливан терористична групировка, подкрепяна от Техеран. "Лицата, които управляват тази незаконна схема, използват мрежа от фиктивни компании и измамни тактики, включително фалшифициране на документи, за да прикрият произхода на иранския петрол, да го продават на международния пазар и да избягват санкциите", заяви Брайън Нелсън - високопоставен служител в Министерството на финансите на САЩ, участващ в разследването.
Възможността за "тихо финансиране" на тероризма обаче е само една от многобройните ползи, които Иран извлича от своята подземна финансова система. Най-голямото предимство е, че тя дава на пострадалата икономика на страната достъп до твърда чуждестранна валута, без нито един долар да влезе в банковата система на Иран. Въпреки че по-голямата част от средствата, генерирани чрез мрежата, остават в чужбина, местните компании могат да използват приходите, които генерират там, като обезпечение в страната.
Скритата финансова система на Иран е изградена от така наречените "къщи за обмяна на пари". Тези организации, наброяващи десетки, представляват базирани в Иран клирингови къщи. Те управляват мрежа от подставени лица в чужбина, обикновено регистрирани в Китай, ОАЕ и Турция. Къщите са под строгия надзор на режима.
Ако иранска фирма трябва да извърши чуждестранна транзакция, забранена от санкциите, местната ѝ банка може да се обърне към някоя от къщите, за да филтрира плащането през лабиринт от фиктивни компании. Това прави изключително трудно проследяването на истинския произход, обяснява Politico.
Димната завеса на санкциите
По-малко известен аспект на тази подземна търговия е централната роля, която играят големите западни банки. Много от транзакциите, които включват всичко от петрол до метален скрап, са деноминирани в евро или долари. Това означава, че последният етап от сделката изисква участието на европейска или американска банка - в зависимост от валутата.
Според данни на иранските обменни бюра, цитирани от Politico, Техеран е прибегнал до големи банки от ЕС като германските Commerzbank и Deutsche Bank, както и до американски, включително Citigroup, за уреждане на тези сделки. Съгласно правилата за санкции на САЩ, на местните банки и на чуждестранните банки, които извършват дейност в Щатите, е забранено да извършват почти всички финансови сделки, които включват Иран.
Западни дипломати твърдят, че данните от борсата показват едно - незаконните приходи от ирански износ се прехвърлят през международната банкова система, но няма доказателства, че банките са знаели, че тези транзакции са част от схемата на Техеран за поддържане на приходите от петрол. Ако фиктивните компании, участвали в транзакциите, не са били изрично посочени от правителството на САЩ, банките често не успяват да открият подозрителната дейност.
Въпреки че банките имат строги изисквания за надлежна проверка, за да проследят произхода на средствата, иранците са станали майстори в прикриването. Нищо от клиринговите данни не разкрива връзка с Иран. Въпросните транзакции често включват една и съща група от дружества и банки, базирани в Китай, Турция, ОАЕ, Сингапур и Индия, а стойността им варира от няколко хиляди долара до милиони.
Лъвският пай от транзакциите минава през Обединените арабски емирства, казват дипломатите. Близостта на ОАЕ до Иран и леката регулаторна среда ги правят привлекателно място за бизнеса на Техеран. Същите тези качества са поставили страната в полезрението на европейските служители. В близките дни се очаква Европейската комисия да включи ОАЕ в списъка си с високорискови държави по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Едно от дружествата, които се появяват често в записите на транзакциите, е регистрираното в Хонконг Hua Gong HK Trading Ltd. То е основано през октомври 2018 г., малко след като САЩ започват да въвеждат отново санкции срещу Иран. Западни дипломати твърдят, че фирмата е подставено лице, управлявано от Tahayyori Guarantee Society, една от най-големите ирански разменни къщи. Транзакциите на Hua Gong през изминалата година преминават през Deutsche Bank и Citibank чрез китайски банки. Сред получателите на преведените средства са фирми от Хонконг, Италия и Сингапур.
От Politico не са успели да се свържат с Hua Gong за коментар, а западните банки са отказали да коментират дали са знаели, че зад посочените транзакции стоят ирански субекти.
Докато националните регулаторни органи в Европа са отговорни за надзора на своите банки, Европейската централна банка като управител на общата валута контролира транзакциите, деноминирани в евро, които преминават през нейната система TARGET2.
Докато не се предприемат мерки срещу незаконните действия на Техеран, Иран ще продължи да използва финансовата инфраструктура на Европа, без да се страхува от разкриване. Това дава пример на Русия, който Путин със сигурност ще последва, смятат западни дипломати.
"Това не е пролука в стената", казва един от тях. "Няма стена".