В затворения град Северск руският държавен концерн „Росатом“ създава бъдещето на ядрената енергетика, пише Die Welt. Преди 25 години там се произвежда плутоний за съветската и по-късно руската програма за ядрено оръжие. През 50-те години, според разсекретените архиви, Северск е бил в американския списък с цели за ядрени удари. Днес тук работят четири централи на „Росатом“, които произвеждат нискообогатен уран за атомни електроцентрали. На мястото се съхраняват и радиоактивни отпадъци. Според документите това предприятие е акционерно дружество, но се охранява от армията. Северск е смесица от „съветско наследство и държавния капитализъм на Путин“, обяснява авторът на статията Павел Локшин.
Именно тук се разработва най-новият експериментален безотпаден реактор „Брест-300“ с оловен охлаждащ агент. Тя трябва да гарантира, че Русия ще има водеща позиция в областта на ядрената енергетика през следващите десетилетия. „Става въпрос за престиж, геополитика и голям бизнес“, обяснява вестникът. Ръководителят на „Росатом“ Алексей Лихачов заяви, че предстои „нова ера“. Според него Русия е намерила „философски камък“ в областта на „чистата и безопасна“ ядрена енергия. Ръководителят на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси също поздрави Москва за този успех.
В Росатом проектът се нарича „Пробив“. Той трябва - нищо по-малко - да реши проблема с ядрените отпадъци. Новият реактор ще може да използва остатъци от суровините от собственото си производство, както и конвенционални реактори, охладени с вода под налягане. Благодарение на новия тип гориво, което е смес от уран и плутониеви нитриди, „Брест-300“ е в състояние да преработва енергията в урановата руда на 99%, а не на 0,7%, както предшествениците си. В същото време той ще бъде изключително безопасен, което изключва възможността за подобни бедствия като в Чернобил и Фукушима.
Днес „Росатом“ планира да изгради или вече е построил реактори в Азия, Китай, Индия и Бангладеш. Атомни електроцентрали с руски дизайн има в Египет, Иран, Турция, Беларус, Унгария, Словакия и Финландия. „С подобни сделки Русия се обвързва със своите чуждестранни партньори в продължение на десетилетия, поне до края на живота на атомната електроцентрала“, обяснява Локшин. „Брест-300“ ще може да работи поне 60 години.
Ако тази технология докаже своята ефективност, тя няма да има конкуренти, тъй като на аналогичния проект на американския бизнесмен Бил Гейтс TerraPower ще му трябват още много години, за да достигне експерименталния етап. Все още е в процес на изграждане международният термоядрен експериментален реактор ITER във Франция, в създаването на който участва и Русия. В Москва казват, че ще могат да изнасят новата технология още през 2030-те.
Това е амбициозен план, но експертите са убедени, че по пътя към неговото изпълнение могат да възникнат непредвидени трудности, както икономически, така и технически, по-специално свързани с охлаждането и осигуряването на безопасност. Но на хартия новият руски реактор изглежда много привлекателен, признават експерти.