Въпреки че повече от 88% от индонезийското население е мюсюлманско, Индонезия не е държава, основана на религията. Идеологията там е Pancasila (Панча шила – пет принципа*), които са: вяра в един Бог, цивилизовано общество, единството на Индонезия, постигане на консенсус и социална справедливост за всички хора на Индонезия. Pancasila подчертава, че страната не е нито светска, нито основана на религията.
Идеологията уверява още, че всяка религия може да съществува в Индонезия. И все пак, Индонезия признава само шест религии: ислям, католицизъм, протестантство, индуизъм, будизъм и конфуцианство. За последователите им конституцията предвижда за „всички лица правото на преклонение според собствената си религия или убеждения“ и заявява, че „нацията се основава на вярата в един върховен Бог“.
Насилственото затваряне на над 20 църкви в западната част на остров Ява от Фронта за защита на исляма (FPI) през 2003 г., конфликтът между мюсюлманските жители и членовете на християнската Баташка църква, насилствената атака срещу последователите на сектата мюсюлманска Ахмадия, създаването на закон, който забранява почитането и поздравленията за Коледа от мюсюлманите, както и наказанието с бой с пръчки в провинцията Ачех** за неспазване на религиозните норми на мюсюлманите (включително и за последователите на други религии) са примери, които посочват, че нещо не е наред в отношенията между религиозните общности.
Но Индонезия също така е страна, в която има изключително високо ниво на религиозна търпимост. И това се дължи на хората. Там освен религиозните норми, хората спазват и други принципи като моралните правила за взаимна помощ – „готонгройонг“ и съветване „мусаявара“, за да се постигне консенсус или „муфакат“.
На остров Ява се срещнах с две момичета на 22 години – Агата (католичка, на водещата снимка) и Рия (мюсюлманка). Те ми разказаха как виждат нещата през своите очи.
Агата се самоопределя като не много, но достатъчно религиозна. В стаята ѝ има кръст и плакат на Исус Христос.
Рия е либерална мюсюлманка – родителите ѝ, сестра ѝ, цялото семейство носят хиджаб, но не я задължават и тя да го прави, нито пък да се моли. Рия казва, че влиянието на родителите и тяхната нагласа се отразява на децата: „Моите родители са либерални, но са добри мюсюлмани. Аз вярвам в Бог, но по свой начин, просто не го показвам твърде много.“
В Индонезия значението на религиите и влиянието на родителите е много силно, това е част от източната култура. „Религията е много важна за източните хора, те търсят и вярват в доброто в света и го намират във вярата“, казва Рия.
В страната едва 8% от населението са християни (протестанти 5% и католици 3%). Агата изпитвала затруднения да бъде приета, защото в гимназията повечето деца са мюсюлмани и учителите са ги карали да носят хиджаб. Тя се чувствала некомфортно, защото е различна. Въпреки това има приятел, който е мюсюлманин и родителите му нямат нищо против тяхната връзка. За съжаление, законите в Индонезия забраняват браковете между хора от различни религии, затова повечето млади двойки се женят в Европа или Австралия. Агата казва, че единственият начин да се ожени за приятеля си, е да стане мюсюлманка, но родителите ѝ не биха ѝ позволили.
Тя разказва, че по улиците няма проблеми, хората се усмихват, свикнали са с различните религии и има толерантност, особено в Джогджа. Но, откакто има куче, мюсюлманите в квартала ѝ избягват да посещават къщата им. Казвали, че храната, която им дават, е мръсна, не им идват на гости, защото ги е страх да не ги оближе кучето.
Рия обяснява, че за мюсюлманите е харам – грях, да докосват прасе или куче, затова и част от приятелите на Агата вече не я посещават често.
Агата споменава, че има много католически църкви. В тях наемат на работа хора от други религии, които да регулират движението и да се грижат за сигурността. Това са т.нар. „паркинг“ хора, които следят за местата за паркиране и пазят колите от кражба. Ако има църковни дейности и улиците са пренаселени, те разчистват движението и пазят шествието. Докато християните празнуват Коледа в църквите, млади хора от мюсюлмански организации работят с полицията, за да се гарантира сигурността поради заплахата от тероризъм. Мухамадия, една от най-големите мюсюлмански организации в Индонезия, предлага използването на своите училища на християните за отбелязването на Коледа. Също така, ако католиците празнуват Коледа, съседите им помагат за организацията на празника, вечерят заедно, дори ги поздравяват с „Весела Коледа“, както и католическите семейства помагат на мюсюлманите за техните празници.
Рия споделя, че в нейния квартал има много заможни хора, които са католици и повлияват на част от мюсюлманите да приемат католическата вяра, може би като им предлагат работа: „В моя квартал не се отхвърлят католиците, но те приемат мюсюлмани на работа, само ако приемат християнството.“
Разказват ми за случаи в университета им, в който техният лектор ги кара да махат хиджабите си, за да се улесни процесът на работа. Въпреки че самият той е мюсюлманин, винаги ги питал защо носят хиджаби и им обещавал да им пише отлични оценки, ако не ги носят. Според Рия той или е либерален, или не харесва мюсюлманите.
Тя разказва, че дори има преподавател атеист. Рия има много приятели и колеги атеисти, обикновено това са хора на изкуството, но те не я притискат да промени убежденията си.
Братовчед й, който живее в Бали, е фотограф и преподавател. Въпреки че роднините му са религиозни мюсюлмани, той е либерален и е опитал всички религии. „Всеки път, когато го видя, го питам каква му е религията. Той търси най-добрата за себе си.“, отбелязва Рия.
По думите й на остров Бали 90% от хората са индуисти и се познават лесно, тъй като си слагат ориз на челата и цветя в косите. В университета един от преподавателите на Рия винаги изтъква, че е индуист. Тя казва, че ѝ прави лошо впечатление, че споменават религиозните си убеждения в клас и казват коя религия е лоша. Шегуваме се, че трябва да сменят религията си по всеки предмет.
Момичетата разказват още, че в час не ти е позволено да седиш до някого от противоположния пол и да го докосваш.
Мюсюлманите трябва да покриват тялото си, дори косата си. Могат да са открити само ръцете и лицето. Агата може да носи бански на плажа, защото е католичка, но мюсюлманите не могат. „Ние сме смесени култури, но хората имат остарели стереотипи“, казва Рия. Тя има приятел германец и когато излязат заедно, хората ги гледат, защото приемат западните неща с неодобрение: „Стереотипът им за Запада е лош, смятат, че хората са пошли и нямат религия.“
Рия разказва, че всички я питали за религията на приятеля ѝ, защото не се гледа с добро око дори да имаш приятели от Запада. По време на празника Рамадан тя не може да стои в къщата на приятеля си, тъй като е в район, където има само мюсюлмани. В някои хотели дори изискват брачно свидетелство, за да позволят да се наеме стая от двама души от противоположен пол.
Мюсюлманското правило да не се употребява алкохол е станало основно в Джогджа. Рия разказва, че по време на месеца за пост, преди празника Мубарак, баровете и ресторантите затварят.
Добавя също, че викат мюсюлманите за молитва по говорителя пет пъти на ден в 5 сутринта, 12 на обед, 3 следобед , 6 вечерта и 7 вечерта. Според нея би било интересно и другите религии да имат такова призоваване за молитва, за да видят как мюсюлманите ще реагират.
Тя смята, че има добра религиозна толерантност, има много църкви близо до джамиите, но сепаратистките организации съсипват всичко. По думите й местните мюсюлмани не харесват тези организации, защото членовете им са анархисти и протестират срещу всичко. Най-активната сред тях е FPI – Фронт за защита на исляма. Членовете му са протестирали срещу губернатора на Джакарта – китайския християнин Басуки Цахая Пурнама (Ахок), изписвайки със спрей нецензурни графити пред офиса му. „Винаги протестират срещу всичко – срещу правителството, дори срещу провеждането на Мис Свят в Индонезия, защото участничките са чужденки и се показват по бански“, казва Рия. Според нея те не са типични мюсюлмани, защото ислямът учи на уважение към религиите по принцип.
Агата допълва, че преди няколко месеца е имало прояви на насилие и група мюсюлмански сепаратисти са разбили християнски магазин, хвърляли са камъни, запалили са колите отвън. „Понякога се случва. Ислямски радикалисти“, казва тя.
В Индонезия хората приемат всичко естествено и позитивно. Може би това е причината въпреки отделните радикални прояви, въпреки религиозно нетолерантните закони в някои провинции, хората като цяло да спазват принципите на взаимопомощ, диалог и толерантност.
Материалът е реализиран по проекта за млади журналисти Beyond Your World.
Автор на текста и снимките: Цветомира Минкова
* През 1945 г. първият президент на Индонезия Сукарно въвежда петте принципа Панча шила, върху които трябва да се основават всички институции
** Провинция Ачех е единствената в Индонезия, където действа Шериатът - съвкупност от правови, морални и религиозни норми на исляма, обхващащи всички страни от живота на ортодоксалните мюсюлмани
