В Индия има много повече съвременни роби, отколкото навсякъде другаде на планетата. Това пише в свой аналитичен материал Global Post, в който е илюстриран този жесток бич чрез личната история на пострадала от робство - истинско, взето сякаш от Средновековието.
Мала* е само на 18 години, когато приятелят ѝ Рохит я убеждава да напуснат тяхното малко и консервативно село в Североизточна Индия и да отидат в град, в който ще живеят заедно свободно. Това се случва преди около три години и макар Мала да знае, че това не е добре обмислен план, тя заминава с приятеля си. Единственото, което знае тогава, е, че иска да напусне малкия си свят и да бъде с човека, когото обича.
„Напуснахме посред нощ. Единственото, което имах, бяха малко опаковани дрехи. Един от приятелите на Рохит го чакаше малко извън селото в един микробус. Качихме се и пътувахме може би пет часа преди да спрем. Не знаех къде спираме, но си мислех, че ще тръгнем пак след кратка почивка“, споделя Мала, цитирана от изданието.
Момичето скоро разбира, че е измамено. Тя вижда, че една жена дава много пари на Рохит. „Той ми каза, че ще се видим след около половин час, но това така и не се случи “, каза Мала.
Тя става част от измама, която е широко разпространена в Индия. Страна, в която има повече хора, хванати в капана на съвременното робство, отколкото навсякъде другаде на планетата. Сводниците плащат между 300 и 800 долара, казват хора, борещи се срещу скверния "обичай".
Според Индекса за глобалното робство, 14.2 млн. души, от общо поробените 35.8 млн в цял свят, са в Индия. Най-силно засегнатите са жените и децата. Индия е основната дестинация за трафик на жени, особено от други страни от Южна Азия.
„Има сигнали за жени и деца от Индия и съседните страни, които се наемат с обещания за несъществуващи работни места и по-късно стават жертви на сексуално робство или са принуждавани да се омъжват“, казват специалисти по темата. През 2013 г. са осъдени само 13 престъпници за трафик на жени.
През първите няколко дни на пленничеството Мала отказва храната и водата, която ѝ предлагат работниците в публичния дом, където се е отзовала. Тя споделя своята стая с още пет млади момичета.
„Знаех, че съм в публичен дом и знаех, че рано или късно ще трябва да обслужвам мъжете, които идват“, споделя Мала. В крайна сметка собственичката на публичния дом, възрастна жена, извикала Мала.
„Тя ми даде някакви дрехи и бижута и ми каза да се обличам. Съобщи ми, че ще дойде един човек да ме види и ако искам да получавам храна и вода, трябва да ги зароботя. Ако откажех, бивах пребита и лишена от храна. Понякога, дори като отказвах, мъжете не се спираха пред това“, каза Мала.
Преди година полицаи нахлуват в публичния дим, където е момичето. Тя споделя, че някои от полицаите за посещавали дома като редовни клиенти. След претърсването, от полицията съобщават, че са спасени 45 момичета, включително 8 непълнолетни, които са доведени в дома против тяхното желание.
След като ги освобождава, полицията изпраща момичетата в приют, управляван от неправителствена организация, която помага на жертви на съвременното робството. Консултантът, който е работил с жертвите, споделя, че рехабилитацията е била дълга и на моменти болезнена, пише Global Post.
Според индийските закони, жертвите на сексуален трафик трябва да бъдат рехабилитирани и интегрирани в обществото в рамките на шест месеца, но това не винаги е възможно, споделят още от неправителствената организация.
В днешни дни Мала помага за домашната работа в къща в Източна Индия. Тя не обича да говори за това, което се е случило с нея и не иска да представя повече подробности за нейните години в плен.
„Сегашните ми работодатели не знаят какво се е случило с мен и не искам да разбират. Искам всичко да остане миналото“, споделя единствено Мала.
* Global Post използва псевдоним на момичето.
