Френският министър на външните работи Лоран Фабиюс заяви, че вече не предвижда сирийският президент Башар Асад да напусне преди политически преход в Сирия.
Обединена Сирия предполага политически преход. Това не означава, че Башар Асад трябва да си отиде още преди прехода, но трябва да има гаранция за бъдещето, заяви ръководителят на френската дипломация в интервю за излизащия в Лион в. „Прогре“.
Преди дни и председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че президентът Башар Асад може да съдейства при осигуряването на политически преход в Сирия.
Дълго време Западът беше непреклонен и настояваше за оттеглянето на сирийския лидер, на когото възлага основната вина за кървавата драма в собствената му страна. Но през последните месеци във връзка с усилването на дейността на терористичната организация „Ислямска държава“ и невиждания мигрантски натиск все повече европейски политици започват да преразглеждат своята позиция относно бъдещето на Асад.
На 27 ноември За пръв път Франция не изключи възможността армията на сирийския президент Башар Асад да участва във войната срещу терористите от „Ислямска държава“. Тогава Лоран Фабиюс заяви: „Има две важни мерки – въздушните бомбардировки и сухопътните военни сили, които няма как да бъдат наши. Но в тях трябва да се включат силите на Сирийската свободна армия, силите на арабските сунити и, защо не, армията на режима“.
Той направи това изказване само две седмици след кървавите терористични атентати в Париж, където загинаха 130 невинни цивилни граждани от различни националности и стотици други бяха ранени. Отговорност за тях пое „Ислямска държава“. Франция обяви извънредно положение и върна граничния контрол. Тази мярка се оказа правилна, след като стана ясно, че терористите са проникнали в Европейския съюз, смесвайки се с мигрантите, които идват от Близкия изток през Западнобалканския маршрут.
Сирийският конфликт започна в средата на март 2011 г. като социален, а не политически или свързан с някакви глобални енергийни интереси, както ще се твърди по-късно. Вместо да се опита да реши проблемите Башар Асад и неговият режим заложиха на силата. Те използваха непропорционално голяма сила за потушаването на протеста, което даде точно обратният ефект. Недоволството се разрасна и обхвана все повече групи от сирийското общество.
Конфликтът постепенно стана военен. На неговия първи етап срещу силите на режима действаха светски настроени военни. Постепенно в конфликта се намесиха съседните регионални сили Турция и Саудитска Арабия, както и Катар. Те подкрепиха радикални бойци, включително клона на „Ал Кайда“ - „Фронтът ан Нусра“.
За утежняването на кризата голяма роля има Турция. Реджеп Ердоган, като истински по-голям брат, предложи услугите си на Башар Асад като посредник. Сирийският лидер отхвърли това предложение, което бе шамар за турската дипломация. Така Асад нанесе силен удар върху престижа на Турция, която се стреми да бъде лидер на мюсюлманските страни и модел за подражание. В отговор властите в Анкара си затваряха очите за хилядите доброволци ислямисти, които пресичаха турско-сирийската граница и отиваха да се бият срещу правителствените части на Дамаск. В последно време станаха известни и факти за покупката на петрол от терористите от „Ислямска държава“. Тази търговия се контролира от близки до президента Реджеп Ердоган лица, твърдят запознати със ситуацията източници.
Кръвопролитният конфликт в Сирия вече скоро ще навлезе в своята 5 години. Неговите резултати са отчайващи: по-голямата част от територията на страната се контролира от терористите от „Ислямска държава“ и фактически единна сирийска държава не съществува, милиони хора са принудени да напуснат своите родни места. Някои от тях са потърсили убежище в съседните страни – Ливан, Йордания и Турция. Само в последната те са над 2 милиона.
От началото на годината ЕС се сблъсква с невиждана от Втората световна война мигрантска вълна, която някои експерти определят като Велико преселение на народите. До момента са пристигнали над 700 000 души, по данни на ООН. За да се опита да подпомогне бежанците Брюксел взе решение да отпусне 3 милиарда евро на Турция, където техният брой е най-голям.
