Ще има ли все пак големи държавни празненства? В продължение на седмици не беше ясно как Турцияще отбележи стотния юбилей от създаването на републиката на 29 октомври. Тъй като само допреди няколко дни официална програма нямаше.
Още: Хеликоптер се вряза в болница в Турция, има жертви (ВИДЕО)
Още: Израелски удари в Газа, поразено е училище
Едва миналата седмица комуникационният отдел на президента Ердоган обяви, че ще има цяла поредица от чествания – в които обаче акцентът ще е предимно върху ерата на Ердоган. Светски настроените турци откриха в това потвърждение на опасенията си – че Ердоган се опитва да изличи наследството на Ататюрк, да наложи култ към своята собствена личност и да създаде ислямистка държава.
Ердоган иска да заеме мястото на Ататюрк
С предизборното мото „Векът на Турция“ Ердоган отново спечели мнозинство и си осигури властта за следващите пет години. Той управлява от повече от 20 години, а сега иска и да влезе в историята като държавник, въвел републиката във втория ѝ век.
Още: Южна Корея изстреля трети шпионски сателит (ВИДЕО)
Още: Ново силно земетресение удари Вануату
Ръководителката на турското бюро на фондация „Фридрих Науман“ Беате Апелт действително открива в предстоящия кръгъл юбилей голяма символика, която поставя Ердоган на едно и също ниво с Ататюрк. Потвърждение за това са и двата еднакви по размер портрета на двамата държавни ръководители един до друг. Това внушава, че Ататюрк е инициаторът, а Ердоган – изпълнителят на един велик проект, посочва Апелт.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Новата власт в Сирия назначи министър на външните работи
Още: Десетки ранени при удар на хутите в близост до Тел Авив
Тя наблюдава растящото неудовлетворение сред турците от това, че предстоящата стогодишнина няма да бъде отбелязана помпозно. Освен това много от празничните прояви са свързани с религиозни елементи. Според Апелт „това със сигурност не съвпада с идеите на Ататюрк“.
Основателят на републиката Мустафа Кемал Ататюрк беше въвел ясно разделение между държава и религия. Той отмени и религиозните братства и халифата, поради което и до днес е трън в очите на ислямистите. Ердоган от своя страна подкрепя този вид религиозни групировки и им предоставя много привилегии. И никога не изговаря цялото име Мустафа Кемал Ататюрк – за него той винаги е „ветеранът Мустафа Кемал“. А „Ататюрк“ значи „праотец на всички турци“. „Той, явно, не споделя това“ - гласи една широко разпространена критика към Ердоган. Либералният личен живот на Ататюрк, неговите многобройни връзки с дами, както и слабостта му към алкохола са обект на презрение сред привържениците на Партията на справедливостта и развитието.
Реформи за повече права
Още: Ердоган: Време да изкореним ИД и кюрдските бойци в Сирия
Още: Двама турски журналисти загинаха в Северна Сирия
Основателят на държавата Ататюрк мечтае за западна, модерна и светска република. Само за няколко години той извършва много реформи: заменя арабската азбука с латинска, въвежда западно законодателство, дава избирателни права на жените. Приет е дори закон за шапките, предназначен да накара народа да се откаже от османско-религиозните фесове и тюрбани и да започне да се облича по западен маниер.
По-далечната цел е оформянето на турска нация от руините на многонационалната Османска империя – идея, която не се реализира изцяло. С някои малцинства като арменците, алевитите и кюрдите и до днес съществуват сериозни противоречия. Само в рамките на въоръжения конфликт със забранената Кюрдска работническа партия ПКК от 1984 година насам са загинали почти 40 000 души.
„Проведените прозападни реформи днес се свързват на първо място с името на Ататюрк. По онова време обаче те са били второстепенни по важност. В тогавашната ситуация - след изгубената Първа световна война, разпада на Османската империя и изтощителната освободителна война срещу победителите - Ататюрк и неговите последователи са имали съвсем друга цел: да спасят останките от държавата и да основат република, която да устои на всяко нападение отвън и отвътре“, казва Салим Чевик, експерт по Турция в германската фондация „Наука и политика“.
И те до голяма степен успяват, твърди експертът: „През отминалите сто години турската държава се превърна в мощна регионална сила, съществуването ѝ не се поставя под въпрос или под заплаха от никого. Чрез членството в НАТО и в други съюзи днес тя е неотменна част от международната политическа система.“
Величина между Европа и Близкия изток
„Турция е важна величина най-вече в пространството между Европа и Близкия изток“, подчертава и Беате Апелт. Това се дължи най-малкото на нейното геостратегическо положение като натовска държава между Черно и Средиземно море с контрол над Босфора и Дарданелите. Точно толкова важно е централното ѝ положение между ЕС, Русия и доста проблематичните съседства на югоизток с границите към Сирия, Ирак и Иран.
Ердоган успя добре да се възползва от това през последните години. Той се нагърбва с ролята на посредник в регионалните конфликти като например между Украйна и Русия или сега между Израел и Хамас, посочва Апелт. Според нея той може да играе конструктивна роля в това отношение, включително в зърненото споразумение за Украйна.
Същевременно Ердоган се опитва да извлече от всяка ситуация максимална полза за себе си и за Турция. Последният пример, по думите на Апелт, бе блокирането на приема на Швеция в НАТО. Ердоган обвърза съгласието си, дадено през лятото, с възобновяването на присъединителните преговори на Турция с ЕС.
Апелт отбелязва и важната роля на Турция във връзка с незаконната миграция към Европа – въпреки оспорваното споразумение за бежанците между Турция и ЕС от 2016 година, съгласно което Турция трябва да ги спира да продължават пътя си към ЕС. Междувременно обаче благосклонността към бежанците от Сирия и други страни в Турция е спаднала много – заради недоброто икономическо положение, а дискриминацията и омразата спрямо тях нарастват рязко, обяснява експертката от фондация „Фридрих Науман“.
С мирна мисия?
След основаването на републиката преди 100 години Ататюрк провежда мирна външна политика. Политологът Чевик казва, че неговата цел е била да защити младата република от международните кризи. Турция остава вярна на този курс – с изключение на конфликта за Кипър от средата на 1970-те години.
Ердоган също избягва външнополитическите конфликти в началото на своето управление. Едва по време на революционните движения в рамките на т.нар. „Арабска пролет“ той се включи в конфронтацията с арабския свят, заемайки страната на бунтовниците. Но и тогава неговата външна политика остана мирна.
От няколко години обаче цари по-агресивен тон, а милитаризацията се увеличава – за Ердоган военната сила е единственото средство. Най-вече турските въздушни нападения срещу Северен Ирак и Северна Сирия се натъкнаха на международна критика. А и въоръжаването на джихадистките групировки в Сирия или изпращането на наемници в Либия и в Нагорни Карабах предизвикаха сериозно недоволство на Запад.
Източник: Дойче веле
