"През 2010 г. 26-годишният тунизиец Мохамед Буазизи продаваше зеленчуци и плодове по прашните улици на Сиди Бу Зид, пише Der Spiegel. Беше беден и лишен от перспективи, а когато полицията отне стоките и електронните му везни, той реши, че вече не може да живее така, изля върху главата си бутилка запалима течност и се самозапали. „Пожарът“ обхвана целия регион на Близкия изток. В много страни младите хора, в знак на солидарност с Буазизи, направиха марш срещу държавната тирания и безработицата. Тези събития поставиха началото на така наречената арабска пролет, отбелязва германският вестник, в превод на "Фокус". Ето какво още гласи статията:
Още: Дипломат № 1 на Иран плаши с всеобхватна война
Още: На 1 февруари: Израел ще освободи 183 палестински затворници
Протестиращите успяха да свалят диктатурата в Тунис, а малко по-късно и в Египет. Хората искаха демокрация и, най-важното, икономически перспективи, но изминаха десет години и сега надеждите им изглеждат наивни, отбелязва авторът на статията Матю фон Рор. Единствената държава, в която днес има повече или по-малко работеща демокрация, е Тунис, от който започна всичко. Но от икономическа гледна точка ситуацията в страната все още е лоша. Безработни младежи с хиляди отплават към Европа с лодки, докато други стават бойци на „Ислямска държава“. Ислямистите поне не завзеха властта в страната и тя не се превърна отново в полицейска държава, отбелязва вестникът, но това е просто изключение.
В други страни авторитарните режими се оказаха по-силни, например в Бахрейн. В Египет скоро стана ясно, че алтернативата на диктатурата не е по-добра: В страната дойде на власт Мюсюлманското братство. Затова хората, уплашени от триумфа на политическия ислям, подкрепиха военния преврат на сегашния египетски президент Абдел Фатах ал Сиси. В други страни ситуацията се оказа толкова трудна, че започнаха граждански войни, например в Либия, Йемен и Сирия.
Единственият „грях“ на Запада беше, че той показа нерешителност, като продължава да подкрепя диктатори, а не протестиращи. Когато сирийският лидер Башар Асад „бомбардира и уби цивилни с нервнопаралитичен газ“, САЩ и Европа бяха неактивни. В същото време Иран и Русия въведоха войските си в страната, действайки на страната на управляващия режим. НАТО се намеси в ситуацията в Либия, но след свалянето на генерал Муамар Кадафи остави страната на съдбата й. В Йемен Западът позволи на съюзниците си - Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, да бомбардират цивилни.
Още: Феноменално: Откриха бебе в коремчето на неродено дете
Още: Временният президент на Сирия обещава да преследва престъпниците, проляли сирийска кръв (ВИДЕО)
Западът е загубил „политическото си значение“ в региона на Близкия изток, отстъпвайки място на Иран, Русия и Турция, продължава авторът. ЕС и НАТО станаха просто наблюдатели, докато Европа трябваше да плати за хаоса, възникнал в региона: неговите последици бяха миграционната криза през 2015 г., разпространението на ИД, „джихадният туризъм“ на европейците в Сирия и Ирак, както и терористичните атаки в Париж, Ница и Берлин ... Дестабилизацията на Близкия изток доведе и до трансформация на политическия пейзаж в Европа, увеличаване на популярността на десните партии и Брекзит, причинен от страха от мигрантите. „Така че неспособността на европейците да спрат катастрофата в Сирия направи континента по-несигурен“, заключава Матю фон Рор.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Подготовка за ядрена война: Китай гради подземен комплекс, 10 пъти по-голям от Пентагона? (СНИМКИ)
Още: "Хамас" обяви имената на следващите заложници, които ще бъдат освободени
От преразпределението на Близкия изток на първо място спечели Иран, който укрепи мощта си, богатите сунитски страни от Персийския залив, превърнали се във финансов и икономически център на региона, както и Турция. Победените там са онези млади хора, които преди 10 години отидоха на протести в Кайро, Дамаск и Аден. Много от тях попаднаха в затвори за изтезания, умряха в гражданската война или избягаха от своите страни към Европа. Алжир, Мароко и Ливан имат по-малко пари и по-малко перспективи. Новите протестни движения в Алжир и Судан показват, че Арабската пролет още не е приключила. Не са изключени нови масови демонстрации и сваляне на диктатори.
„Едно нещо, за съжаление, очевидно никога няма да се промени: Европа ще продължи да маневрира, да действа незряло и без стратегическа цел в съседните държави. Тази седмица можеше да се види отново в Париж. Френският президент Еманюел Макрон покани египетския владетел ал Сиси, в чиито затвори има хиляди политически затворници, и го удостои с най-високата титла на републиката, връчвайки му ордена на Почетния легион. Много европейци все още изпитват голяма симпатия към диктаторите от Близкия изток, а не към Мохамед Буазизи“, заключава вестникът.
