Преди почти 43 години сирийският военен пилот Рахид Ал Татари взема решение, което завинаги променя хода на живота му. Едва 27-годишен, той отказва да изпълни военна заповед за бомбардиране на град Хама по време на жестокото потушаване на протестите и бунта в края на 1970-те и началото на 1980-те години. Заради това, Ал Татари прекарва десетилетия в едни от най-страшните сирийски затвори. Историята му разказва Руслан Трад на профила си във Facebook.
Ал Татари излиза на свобода на 9-ти декември тази година, след като бунтовническите сили свалят режима на Башар Асад. Бившият пилот прекарва дълги години зад решетките заради отказа си да насочи ракетите срещу своите съграждани. Днес жителите на град Хама посрещат Ал Татари като герой. Той получава от сънародниците си сабя като признателност и дар, че е отказал да бомбардира града им.
Да оцелееш в най-жестоките затвори
„В Хама и Алепо бащата на Башар Асад, тогавашният лидер Хафез Асад и Рифат Асад, чичо на Башар Асад, провеждат военни операции, които в Хама отнемат живота на между 30 000 и 40 000 души. Ал Татари отказва да участва в бомбардировките на цивилни и отхвърля исканията да доносничи за колегите си. Принципната му позиция довежда до незабавния му арест, изключването му от военна служба и кратък престой в затвора. През 1981 г. властите отново го задържат, този път без съд, като го осъждат на 43 години затвор. По време на втория му арест съпругата му е бременна с единственото им дете. През годините той се среща със сина си само веднъж - в тийнейджърските години на момчето“, разказва Руслан Трад.
През годините Ал Татари преминава през едни от най-жестоките сирийски затвори – Дирекцията на военното разузнаване, военния затвор Маззе, затвора Тадмор, затвора Сидная и накрая централния затвор Адра.
