ВВС направи обширен репортаж от Китай, посветен на проблемите с трансплантациите в страната. Потребността от органи на донори много години се задоволяваха за сметка на затворници: органите им се изземаха след екзекуцията.
За тази практика, която не предвижда съгласие от страната на донора Китай бе подложен на сериозна международна критика и от 2015 година страната я прекрати .
Сега болните може да разчитат единствено на доброволци. Създадена е национална банка за органи, която на теория трябва да ги разпределя в съответствие с поредността и необходимостта на чакащите.
Тази система, обаче също допуска злоупотреби и хората с връзки напредват в списъка по-бързо от останалите.
Най-големият проблем, обаче, остава пропагандата на донорството сред китайците. Мнозина от тях смятат, че тялото е свещено и в знак на уважение към предците трябва да бъде запазено цяло. По тази причина процентът на донорите в Китай е един от най-ниските в света - 0,6 донора на 1 милион души.
В същото време властите заявяват, че през 2015 година се очакват около 12 хил. трансплантации, което е повече в сравнение с използването на системата за донорство от затворниците. Нуждаещите се от трансплантация са 300 хил. души, затова ръстът на операциите не може да се справи с дефицита.
Този дефицит довежда до появата на черен пазар. За няколко седмици кореспондентът на ВВС открива и убеждава за интервю младеж, който продал своя бъбрек.
21-годишният китаец разказва, че се е решил на продажбата, за да покрие разходите си, направени на хазарт. Той получил за органа си $7000.
Посредниците, които организирали операцията, той намерил в интернет. Първо те го отвели в болница, където му направили обстойни изследвания. След това, в продължение на няколко седмици живял в хотел, докато се търсел най-подходящия реципиент. Накрая го взели с кола, като по пътя носел превръзка на очите. Пътували около половин час по разбит селски път, докато стигнат до една ферма. Вътре всичко било оборудвано като истинска операционна. Имало лекари и сестри, които били готови да проведат операцията. На място била и жената, за която бил предназначен бъбрекът.
По думите на младежа, никой не говорел. Когато се събудил след упойката, той вече бил в друг град.
