Преди три месеца "Хамас" извърши безпрецедентна атака срещу Израел, който бързо отговори с операция за ликвидиране на групировката. Досега са загинали около 1200 израелци и над 24 000 палестинци, а много повече са ранени. На фона на призивите за прекратяване на огъня много наблюдатели разсъждават как би могъл да изглежда "денят след" войната в Ивицата Газа.
Въпросът дали "Хамас" може да бъде унищожен, или не, е предмет на сериозен дебат. Независимо от това, Израел и САЩ, които са най-важният съюзник на Тел Авив, настояват, че групировката не може да има никаква роля в бъдещото управление на Газа. Вместо това и двете страни предложиха създаването на многонационални сили, които да включват роля на арабските държави, включително тези от Персийския залив. Това означава, че Газа може да се превърне в гореща точка на геополитическо съперничество между Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Още: Израел представи бъдещото управление на Ивицата Газа след войната
Тънкото въже, по което върви Катар
Катар е в центъра на този конфликт. Нейната столица Доха е домакин на политическото крило на "Хамас" и го подкрепя финансово от 2012 г. (когато то се премести от Дамаск), предоставяйки на Газа така необходимата хуманитарна помощ. Подкрепата на Катар за "Хамас" е част от по-широка геополитическа стратегия за подкрепа на ислямистките групи, особено тези, свързани с "Мюсюлмански братя", заедно със съюзниците Иран и Турция. По този начин се създава противовес на регионалните съперници на Катар - Саудитска Арабия и ОАЕ, анализира Foreign Policy.
Малкото шейхство в Персийския залив се смята за регионален дипломат и гледа на дипломацията като на начин да се защити. След травматичната блокада от 2017 г. до 2021 г. това се оказа ефективно - Катар модерираше преговорите между "Хамас" и Израел за заложниците сега, както стори с тези между САЩ и талибаните през 2020 г. Също така Доха осигури освобождаването на американски затворници, държани в Иран, през 2023 г.
Още: Катар пусна корабите с газ към Европа, цената проби психологическа граница
Преди това Съединените щати бяха поискали от Катар да открие линия за комуникация с "Хамас" през 2006 г. след законодателната победа на групировката в палестинските територии, която предшестваше превземането на Газа през 2007 г. и последвалата израелска блокада. Оттогава насам Доха, която няма официални отношения с Израел, е посредничила активно между "Хамас" и Израел поне три пъти - през 2015 г., 2018 г. и 2021 г.
Този път Катар се надява да осигури освобождаването на останалите заложници, държани от "Хамас" - повечето от които са израелци - в замяна на прекратяване на огъня или хуманитарна пауза. От 24 ноември до 1 декември 2023 г. продължаващите преговори доведоха до освобождаването на 110 заложници от Газа и 240 палестински затворници от Израел.
Катар може да продължи да подкрепя невоенни членове на "Мюсюлмански братя" в Газа след войната. Те биха могли да включват членове на политическото, а не на военното крило на "Хамас", прогнозират от Foreign Policy. По този начин ще бъдат удовлетворени призивите на САЩ и Израел, а именно Газа да бъде освободена от "Хамас", като същевременно ще се помогне на Доха да запази съюзите си с Турция и в по-малка степен с Иран. Катар пак ще може да се противопостави на влиянието на ОАЕ и Саудитска Арабия.
Още: САЩ сключи ново военно споразумение с Катар
Защо Саудитска Арабия иска Палестинската автономия да управлява Газа?
Саудитска Арабия отдавна се съревновава с Иран за ислямско и регионално лидерство. Откакто покойният саудитски крал Абдула стартира така наречената Арабска мирна инициатива през 2002 г., Рияд подкрепя и арабско-израелския мирен процес. Докато Техеран и Доха подкрепят финансово и военно "Хамас", Рияд подкрепя Палестинската автономия и може да пожелае да я установи в следвоенна Газа. В момента тя частично управлява Западния бряг.
Този план обаче може да се окаже труден за изпълнение. Въпреки че президентът на САЩ Джо Байдън изрази подкрепа за управление на "обновена Палестинска власт" в анклава след унищожаването на "Хамас", Израел продължава да се противопоставя на каквото и да е управление на Палестинската автономия там.
Още: Иран атакува с ракети цели в Северен Ирак, били "шпионски центрове" на Израел (ВИДЕО)
Нещо повече, Палестинската автономия (ПА), която мнозина смятат за пълномощник на израелската окупация, е мразена от палестинците, докато популярността на "Хамас" се е повишила. За да бъде възможно управлението на ПА в Газа, Рияд и Вашингтон ще трябва да се справят с трудната задача да определят лидер, който да бъде едновременно приет от Израел, но и достатъчно популярен сред палестинците, за да отслаби привличането на "Хамас" и Иран.
Един от потенциалните кандидати е бившият министър-председател на Палестинската автономия Салам Фаяд. Прагматичният лидер получи подкрепа от САЩ и Саудитска Арабия по време на мандата си от 2007 до 2013 г. През 2021 г. той също така проведе преговори с "Хамас" в неуспешен опит за сформиране на национално палестинско правителство на единството. В миналото Фаяд е предлагал включването на "Хамас" под шапката на Организацията за освобождение на Палестина. Въпреки че сега не е коментирал публично възможността да оглави Газа, саудитските медии съобщиха в началото на януари, че името му е било споменато от международни дипломати в частни дискусии по въпроса.
Преди 7 октомври изглеждаше, че Израел и Саудитска Арабия вървят към нормализиране на отношенията. Администрацията на Байдън бе дала предварително съгласие за амбициозни искания на престолонаследника Мохамед бин Салман, включително пакт за сигурност в стил НАТО, достъп до модерни оръжия и гражданска ядрена програма. Миналата седмица престолонаследникът заяви пред държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, че нормализацията все още е на дневен ред след края на войната - при условие че има и пътна карта за палестинска държавност.
Още: Израел: Интензивната фаза на войната в Газа скоро ще приключи
Снимка: iStock
Предложението на ОАЕ - мразен в Ивицата Газа да я управлява
Лостовете, с които разполага Саудитска Арабия, може да разтревожат ОАЕ. Макар че двете страни привидно са съюзници - особено в противопоставянето срещу Катар и "Мюсюлманските братя" - през последните години те засилиха геополитическата си конкуренция в стремежа си да се превърнат в първостепенна сила в Персийския залив. Двете държави се борят за регионално господство във войните в Йемен и Судан. Арабско-израелският мирен процес като цяло, а и дискусиите за бъдещето на Газа, могат да изострят това съперничество още повече.
Абу Даби се стреми да оказва умерено влияние върху войната в Израел, като същевременно защитава собствените си регионални интереси. В допълнение към осъждането на израелските атаки срещу болниците в Газа, ОАЕ проявява активност за доставяне на помощ в анклава, особено в рамките на ООН. Това отчасти се дължи на факта, че ОАЕ, които балансират отношенията между големи сили като Русия и САЩ, имат експанзионистични амбиции. Освен в Йемен и Судан, Абу Даби подкрепя и свои пълномощници в конфликтите в Африканския рог и Либия.
Нормализирането на отношенията на ОАЕ с Израел през 2020 г. е друг такъв стратегически ход. И все пак страната остава предпазлива по отношение на потенциалните промени в динамиката на регионалните сили и особено на перспективата за нормализиране на саудитско-израелските отношения.
Още: Войната в Газа е "геноцид": ЮАР срещу Израел
Абу Даби може би обмисля Мохамед Дахлан да управлява Газа в рамките на "обновената" Палестинска автономия, за която говори Джо Байдън.
Дахлан е бивш лидер на водещата партия "Фатах" в Палестинската автономия и е родом от Газа, някога е бил неин началник по сигурността. Сега обаче е презиран в анклава, тъй като години наред се е борил с "Хамас". В очите на много жители на Ивицата Газа той не е по-добър от израелски окупатор. От 2011 г. Дахлан живее в изгнание в Абу Даби след обвинения в участие във финансова корупция и в убийството на Ясер Арафат, лидера на Организацията за освобождение на Палестина. Смята се, че той е оказал влияние и е посредничил за нормализирането на отношенията между Израел и ОАЕ.
Въпреки че бившият лидер на "Фатах" публично отрече да играе роля в Газа след създаването на "Хамас", Дахлан намекна, че е отворен да ръководи палестинската политика в бъдеще. Това би донесло стратегически дивиденти за ОАЕ.
Още: Газа след войната: какво бъдеще очаква палестинците
Египет и Йордания нямат нужното влияние
Дахлан поддържа силни отношения с Египет, една от двете съседни държави с официални връзки с Израел. Другата е Йордания. И двете трябва да бъдат включени във всяка международна дипломатическа дискусия за бъдещето на Газа и могат да се окажат въвлечени в съперничество в Персийския залив, пише още Foreign Policy.
Йордания, която граничи със Западния бряг (името на територията идва оттам, че е на западния бряг на река Йордан) и е окупирала територията от 1948 г. до 1967 г., е дом на голямо палестинско бежанско население. Мирният договор на Аман с Израел от 1994 г. признава попечителството на Хашемитската монархия над ислямските и християнските свети места в Йерусалим. Това осигурява на страната имидж, регионален престиж, лидерство и религиозно значение.
През 1979 г. Египет, бившият окупатор на Газа, става първата арабска страна, която нормализира отношенията си с Израел. Оттогава насам тя се стреми да балансира стратегическите си отношения с Тел Авив с народната подкрепа за палестинците и необходимостта да поддържа стабилност по границите си.
Тъй като на повечето жители на Газа е забранен достъпът до Израел, египетският граничен пункт "Рафах" е основният им маршрут за излизане. Граничната зона също така приютява контрабандните тунели на "Хамас". По време на тази война Кайро помогна за контрола на пропускателния пункт "Рафах" и сподели разузнавателна информация с Израел, а президентът Абдел Фатах ал-Сиси се опита да се позиционира като посредник, организирайки международна среща на върха. Йордания свика по същия начин лидерите на САЩ и арабските страни.
Още: Нетаняху: Войната в Израел ще продължи "още много месеци"
И двете държави обаче страдат от уязвимост, която може да бъде използвана от сили от Персийския залив, желаещи да играят водеща роля в Газа след унищожаване на "Хамас". Те са много по-бедни от партньорите си от Персийския залив, а икономиките им са в тежко състояние, което подхранва народния гняв дори в репресивна политическа среда.
От 2018 г. насам Аман получава хуманитарна помощ от държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и е станал особено зависим от подкрепата на групата поради натиска, предизвикан от пандемията от COVID-19. Египет изпитваше икономически затруднения още преди пандемията и войната в Украйна, но тези кризи и тяхното въздействие върху цените на храните и горивата само влошиха положението. Ал-Сиси е подложен на по-строг контрол от всякога.
В Египет Катар би могъл да окаже влияние, като призове правителството да намали натиска върху "Мюсюлмански братя", които спечелиха първите и единствени демократични избори в Египет през 2012 г. и впоследствие бяха обявени за терористична организация. Военните на Ал-Сиси поеха властта с преврат през 2013 г. Рияд и Абу Даби могат да окажат влияние върху Египет, за да повлияят на войните в Судан, Либия и Йемен.
Още: Нетаняху: Израел няма намерение да окупира за постоянно Ивицата Газа
Саудитска Арабия може да ползва Йордания заради Йерусалим
Влиянието върху Йордания би осигурило на страните от Персийския залив достъп до Западния бряг и Източен Йерусалим и евентуален контрол върху тях. Майкъл Шарноф от Националния университет по отбрана твърди каза пред Foreign Policy през 2021 г., че Саудитска Арабия желае да измести Йордания като пазител на светите места в Йерусалим. Това би укрепило позицията на Рияд в преговорите за нормализиране на отношенията с Израел и би засилило имиджа на Саудитска Арабия.
Още: Владимир Путин: Връзките със Саудитска Арабия са на безпрецедентно равнище
Разширяването на влиянието на Персийския залив върху Йордания и Египет може да се окаже пагубно за и без това крехкото съществуване на палестинците, както и за все по-нереалистичното решение за две държави, тъй като ще доведе до нови разцепления в палестинското общество. То също така би създало затруднения за правителствата в Аман и Кайро.
Конкуренцията между страните от Персийския залив в Ивицата Газа вече е започнала. Катар беше домакин на тристранни преговори със САЩ, "Хамас" и Израел, за да се даде възможност за временна пауза в бойните действия и предоставяне на хуманитарна помощ. Саудитска Арабия побърза да представи свои собствени инициативи, като стана домакин на среща на високо равнище на основните регионални участници и държави с мюсюлманско мнозинство - като Иран и Турция - и обяви преговори за прекратяване на войната с посредничеството на Китай. Израелско стартиращо предприятие подписа споразумение с ОАЕ за създаване на сухопътен мост за прехвърляне на стоки от Дубай, през Саудитска Арабия и Йордания, до пристанищата на Израел след поредица от хутски нападения срещу израелски товари в Червено море.
Израел, САЩ и много арабски лидери са обединени в желанието си да видят края на "Хамас". Но когато се отървем от един проблем, може да се появят други. Войната между Израел и "Хамас" може да засили нарастващото съперничество между държавите от Персийския залив и един източник на ескалиращо регионално напрежение може да отстъпи място на друг, пише Foreign Policy.
Още: САЩ: Сега е моментът Израел да намали атаките в Газа
